background img
мар. 19, 2019
302 Views

Баловете в Руската империя

Автор:

Придворните балове в Европа водят началото си от ХІV век. Смята се, че първият бал се е състоял през 1385 г. в град Амиен, Северна Франция. Той бил по повод брака на френския крал Шарл VI и херцогиня Изабела Баварска.

Последвала дълга пауза чак до XVII век. В този период баловете не били особено популярни сред кралете и благородниците. Били организирани само от време на време при по-големи и важни празнични събития.

Едва кралят на Франция Анри IV (упр. 1594-1610) започнал по-често да дава балове. Най-голямата си популярност тези развлечения достигнали при крал Людовик XIV (упр. 1643-1715). Именно тогава етикетът на баловете бил разработен подробно и те се превърнали в главната част на придворните празненства в Европа. Френският дворец Версай задавал тон, а другите владетелски дворове му подражавали.

Но след т. нар. „Велика френска революция“ Париж загубил своето културно значение. Част от френските аристократи били безмилостно избити, други избягали в чужбина и много от тях се заселили във Виена. Затова и центърът на балната култура се преместил там. Така започнали прочутите „виенски балове“.

Император Франц Йосиф на бал във Виена (1900 г.). Снимка: Уикипедия

В Руската империя инициатор на баловете бил Петър Велики, който искал, за добро или за лошо, да „европеизира“ страната. Но пълноценните придворни балове в Русия станали обичайна практика едва при императрица Елизавета Петровна, управлявала в периода 1741-1761. Те продължили при Екатерина Велика, която царувала 34 години (1762-1796). Тя смятала, че който танцува и пее, зло не мисли.

През XIX век баловете в руския двор станали обикновено явление. Но не всички императори харесвали подобни тържества. Например, Николай I (упр. 1825-1855) не можел да ги понася. Затова пък жена му, императрица Александра Фьодоровна, обожавала танците.

При Александър II (Цар Освободител) било точно обратното. Съпругът обичал да танцува, а императрицата Екатерина Михайловна гледала на това като на досадно задължение.

Едрият и тежък император Александър III също не обичал танците, но за съпругата му – императрица Мария Фьодоровна, те били любимо развлечение.

Последният руски император – Николай ІІ, бил блестящ танцьор. Това не може да се каже за неговата съпруга Александра Фьодоровна. Краката й често я болели и затова подобни забавления били истинско мъчение за императрицата.

Придворните балове в Руската империя се посещавали предимно от високопоставени хора заедно с техните съпруги и дъщери. Този, който се удостоявал с такава чест, получавал покана. Понякога в такива покани забравяли да впишат съпругата или дъщерята. Това, естествено, предизвикало недоволство. Налагало се да искат допълнители покани с нужните имена.

Самият бал включвал, освен танци, вечеря с театрално представление. Гостите пристигали в двореца със собствени карети. Затова стотици карети се струпвали около парадния вход. Понякога хората били принудени да стоят в задръствания из близките улици по няколко часа, за да се придвижат напред.

В самия дворец настъпвала суматоха. Връхните дрехи се предавали на служителите в гардероба. Тази работа била поверена на мъже-камериери и на войници от гвардейските полкове. Върху всяко палто или наметало се закачвала картичка с името на собственика. След края на бала тълпата се втурвала към гардероба. В хаоса обърквали шубите, наметалата и шинелите. Някои гости изобщо не можели да намерят дрехите си. Но на другия ден винаги ги откривали. На такива събития не се случвало да откраднат дреха.

Всички мъже идвали на придворните балове в мундири – чиновнически или военни. Императорът обличал униформата на един от гвардейските полкове; обикновено на онзи, който бил дежурен в момента.

Офицери от гвардията винаги присъствали на баловете. При това те не се нуждаели от покани. Просто в полка съобщавали, че на бала трябва да има еди-колко си офицери – а командирът сам определял кой ще отиде. Задачата на гвардейските офицери била една от най-важните за приятната атмосфера на бала: те трябвало да забавляват дамите, които се оказвали без кавалери. Танцували с тях и водели светски разговори – всички били аристократи и умеели да се държат по подобаващ начин. Ето защо, в цялото това море от забавления нито една дама не се чувствала самотна, забравена и изоставена. Напротив, щом някоя се оказвала сама, пред нея веднага изниквал висок млад хубавец в ослепително красивата си гвардейска униформа. Особено се откроявали мундирите на прославените руски хусари. И дамата прекарвала приятно времето си в компанията на елегантен мъж.

Бал в Петербургското дворянско събрание през 1913 г. в чест на 300-годишнината от династията Романови. Снимка: Уикипедия

Нямало ограничения в дамското облекло. Дамите следвали модата според финансовите си възможности. В същото време супер-модното облекло не се приветствало. На онези, които се контели с последни парижки новости, ехидно се присмивали зад гърба им.

Последният придворен бал в Руската империя се състоял през 1913 г., когато династията Романови навършила 300 години. А сетне избухнала Първата световна война и никому вече не било до балове. След това болшевиките изоставили тези красиви и пищни тържества, считайки ги за отживелици от стария режим.

Но спомените за разкошните балове на Руската империя останала в историческата памет на хората. Днес традицията се възражда послучай някои празници, като сега тези събития се наричат „офицерски балове“.

Може би в памет на напетите офицери от императорската гвардия, чието задължение било да не оставят нито една дама да се чувства пренебрегната и самотна.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title