background img
апр. 6, 2017
2011 Views

Заговорът на Катилина

Автор:

Едно от най-прочутите съзаклятия в историята е заговорът на Катилина.

Както много хора от “елита” на Рим, Луций Сергий Катилина прекарва младостта си в разкош, охолство и разточителство, сред разпуснати приятели и постоянни гуляи. Всичко това прахосало богатството му и той изпаднал в дългове. Докато заемал длъжността пропретор (временен управител на провинция) в Африка, обложил хората с огромни данъци, за да изкара повече пари, които присвоявал. Кандидатирал се за консул, но му отказали заради недостойно поведение.

В очакване на по-благоприятен момент за забогатяване Катилина събрал около себе си група от по-видни римляни, изпаднали като него в дългове. Постепенно групата се разраснала до размерите на сериозна войскова сила. Причината била, че войниците на диктатора Сула, управлявал до неотдавна, били заграбили земите на хиляди мирни жители. Така в Италия се появили тълпи от просяци и скитници, готови да служат на всеки, който им плаща. Един от съучастниците на Катилина – военачалникът Манлий, организирал няколко хиляди души в стегната войнска част и се укрили в областта Етрурия. Те трябвало да нападнат Рим в уговорено време.

Но тук се намесило едно фатално обстоятелство, формулирано от французите много векове по-късно: “Шерше ла фам!” (Търсете жената!”). С други думи – ако някъде има някакви необясними усложнения, в основата им винаги е жена. Доколко това е общовалидно, е отделен въпрос, но тогава се оказало точно така. Главният враг на Катилина – прочутият оратор Цицерон, избран за консул през 63 г. пр. Хр., узнал за заговора от някоя си Фулвия – любовница на един от конспираторите. На 20 октомври същата година Цицерон привлякъл вниманието на Сената към подозрителни признаци: тревожно вълнение в Етрурия и тайни събрания в столицата. Сенаторите, страхувайки се за живота и имотите си, дали на  енергичния консул диктаторска власт и предварително одобрили следващите му действия. Тогава Катилина решил да избърза с реализирането на плана си. Той събрал своите съучастници. Решили да подпалят Рим едновременно на 12 места и да убият Цицерон. Рано сутринта на 7 ноември двама съзаклятници отишли в дома му. Но там открили, че къщата се охранява от многобройна стража и им се наложило да изоставят замисъла си.

Цицерон

На 8 ноември, по време на заседание на сената присъствал и Катилина. Цицерон произнесъл най-прочутата си реч, останала в историята на ораторското изкуство най-вече с първото си изречение, което и до днес се дава като пример за ударно начало:

– Докога, о, Катилина, ще изпитваш нашето търпение?

След това му обяснил, че като консул има власт да заповяда да го екзекутират веднага, но просто не иска да бъде упрекнат в прекалена жестокост.

Катилина искал да се защити, но се разнесли негодуващи викове – а сенаторите, които седели на една и съща пейка с него, му обърнали гръб и се преместили. Вбесен, Катилина напуснал залата, като възкликнал заплашително:

– С развалините на Рим ще угася пожара, в който искат да ме изгорят!

След това побързал да отиде в Етрурия при войската на Манлий.

Късметът обаче бил на страната на Цицерон.

По това време в Рим се намира посланиците на келтското племе алоброги, дошли с молба да се намалят данъците, от които страдал народът им. Заговорниците им предложили да подкрепят войската на Катилина с конницата си. Обаче алоброгите съобщили това на консула Цицерон, надявайки се по този начин да спечелят благоволението на римския сенат. Цицерон им наредил да се престорят, че приемат предложението на съзаклятниците.

Речено-сторено. Заговорниците връчили на посланиците писма до старейшините на племето. Цицерон веднага заповядал да бъдат заловени. Съзаклятниците обаче отричали упорито. Тогава Цицерон призовал посланиците на алоброгите, които разкрили всичко. Сенатът бил призован спешно на заседание, което било много бурно. Арестуваните били хвърлени в тъмница и удушени.

По същото време в Етрурия Катилина бил събрал войска от 2 легиона – почти 10 000 души. Срещу него вече било необходимо да се изпрати цяла армия.

Битката се състояла при Пистория. Луций Сергий Катилина сложил всички отличителни знаци на пълководец и заповядал пред него да бъде носен сребърен орел.

Сражението било крайно ожесточено и с много загуби от двете страни. Победата над бунтовниците коствала много усилия. Когато видял, че армията му търпи разгром, Катилина се хвърлил сред гъстите неприятелски редици и паднал в боя с меч в ръка.

Когато го открили, все още дишал. Лицето му продължавало да изразява волята и решителността, с които се отличавал през целия си живот. Но този живот щял да бъде много по-достоен, ако бил изживян в полза на родината му.

Цицерон обвинява Катилина

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title