Срещу кардинал Ришельо имало много заговори и интриги. От прочутия роман „Тримата мускетари“ ние сме останали с впечатлението, че кардиналът постоянно се борел срещу краля – но историческата истина, както често се случва, се разминава с нейната трактовка в различни художествени произведения.
Всъщност, именно Ришельо полагал всестранни усилия да укрепи кралската власт, защото това водело до засилване и на самата държава – неслучайно най-великият разцвет на Франция е по време на абсолютната власт на краля-слънце Людовик ХІV. И, естествено, много хора, които искали да извлекат някаква своя изгода при отслабването на кралската власт, имали огромното желание да отстранят кардинала. Последният опит да се свали Ришельо бил заговорът на Сен-Мар.
Самият кардинал привлякъл вниманието на краля Людовик ХІІІ към младия красив Анри дьо Сен-Мар – син на кардиналския привърженик маршал Ефиа. Сен-Мар заменил в качеството си на фаворит мадмоазел Мари Отфор, за която кардиналът смятал, че създава интриги против него. Но новият фаворит не се оказал послушна марионетка.
Сен-Мар искал да се ожени за херцогиня Мари-Луиза Гонзага, опитна и амбициозна придворна кокетка – която обаче му поставила условието да получи титлата херцог или конетабъл на Франция. Сен-Мар се обърнал към Ришельо за помощ.
– Не забравяйте – отвърнал кардиналът с леден тон, – че вие сте просто обикновен благородник, издигнат по милостта на краля! Не разбирам как имате дързостта да разчитате на такъв брак. Ако принцеса Мари наистина мисли за същото, тя е още по-луда от вас.
Без да промълви нито дума, Сен-Мар напуснал Ришельо, като се заклел да си отмъсти на всемогъщия кардинал. Двама опитни заговорници – херцог Гастон Орлеански и Бульонският херцог, с готовност приели предложението му да участват в съзаклятието.
Тримата заедно изготвили проект за договор с Испания – по-точно двамата херцози любезно диктували, а самият Сен Мар собственоръчно написал този крайно компрометиращ документ. Според него, испанският крал трябвало да предостави 12 хиляди пехотинци и 15 хиляди кавалеристи, както и да обезпечи с големи пенсии ръководителите на заговора. В случай на успех Гастон Орлеански смятал да седне на френския трон, Сен-Мар да заеме мястото на Ришельо – а испанците искали да получат изгоден мир, към който отдавна се стремели.
Друг участник в заговора бил приятелят на Сен-Мар маркиз дьо Фонтрай, инвалид с две гърбици. Веднъж Ришельо по време на среща с чуждестранен посланик му казал на висок глас:
– Отдръпнете се, господин Фонтрай! Посланикът не е дошъл във Франция, за да гледа уроди.
Така Фонтрай станал смъртен враг на кардинала и с готовност се включил в заговора. Преоблечен като монах от Ордена на капуцините, той отишъл до Мадрид, за да се срещне с ръководителя на испанското правителство граф Оливарес.
„Испанският Ришельо“, както го наричали съвременниците му, дълго се колебал дали да подпише договора. Той решил да направи това едва след като научил, че кардинал Ришельо, въпреки лошото си здравословно състояние, заедно с краля тръгнал начело на силна армия на юг, за да пренесе войната в Каталония.
Но явно заговорниците не успели да запазят тайна. Мари дьо Гонзага написала на Сен-Мар, че из Париж мнозина клюкарстват за неговото „начинание“. Сен-Мар бил заобиколен от агенти на кардинала. Сред тях била придворната дама мадмоазел Шемеро, известна с прякора си „красивата развратница“; Ришельо привежда в своите мемоари нейните доклади до него за кралицата и Сен-Мар.
Сен-Мар и другите заговорници решили да убият Ришельо. Но по това време кардиналът вече бил получил от своите агенти копие от договора, сключен от заговорниците с Испания, и настоял за арестуването на предателите.
Фонтрай пръв осъзнал, че играта е загубена. Получавайки новината, че краят бил посетен от пратеник на кардинала, той заявил на Сен-Мар, който не вярвал в опасността:
– Аз съм гърбав, но не се съмнявавам, че вие ще имате прекрасна фигура, дори когато свалят главата от раменете ви.
Самият Фонтрай решил да не губи такъв полезен анатомичен орган, преоблякъл се по навика си като монах-капуцин и офейкал в чужбина.
В романа на Алфред дьо Вини „Сен-Мар“, героят решава да умре, след като научава, че Мари дьо Гонзага се сгодила за краля на Полша. Той отказва да застане начело на 20-хилядната армия, събрана от заговорниците, и сам най-благородно предава шпагата си на Людовик ХІІІ.
В действителност нещата били по-простички и не така романтични. Годежът на Мари дьо Гонзага станал вече след ареста на Сен-Мар. И той не само не успял да предаде шпагата си на краля – но още преди да бъде подписана заповедта за арест, се опитал да избяга. Намерили го да се крие в бедна колиба в покрайнините на столицата – просто градските порти били затворени и беглецът не успял да напусне Париж.
След арестите, както обикновено, се посипали признания. Пръв Гастон Орлеански предал своите съучастници. Скоро така постъпил и Бульонският херцог. В замяна получили помилване.
Още по-рано, на 30 юни 1642 г., без да разчита на твърдостта на Людовик XIII, Ришельо получил пълномощия да действа в изключителни случаи от името на краля дори, преди монархът да бъде уведомен за съответното събитие. Така на 12-ти септември 1642 г. Сен-Мар се изкачил на ешафода. Тогава той бил на 22 години.
