Този замък винаги бива включван в класациите за най-красивите средновековни европейски крепости.
Замъкът Алмурол се намира насред река Тежу (исп. Тахо) в Централна Португалия, община Вила Нова да Баркиня, област Сантарейн. Гранитните му основи се издигат на 18 метра над нивото на реката, върху малък остров с дължина 310 и ширина 75 метра, точно при вливането в Тежу на нейния приток река Зéзере.
Известен е преди всичко с военните си функции през ХІІ-ти век по време на португалската Реконкиста – в даден момент границата между християните и арабите минавала по Тежу и Алморол бил част от предната християнска защитна линия.
Замъкът Алморол е чисто военно укрепление – без украшенията, кокетните кулички и прозорци от по-късната епоха на европейския Ренесанс. Било време на сражения, когато имало нужда от смели воини за безконечните битки, а не от елегантни контета за балове и танци. И замъците съответствали на епохата си.
Той е един от най-представителните примери за военната архитектура от началото на кралство Португалия (основано през 1141 г.) и разцвета на Ордена на тамплиерите, чиято собственост бил.
Смята се, че най-напред на това островче било построено римско укрепление през І-ви век пр. Хр. След ІІІ-ти век то бива заето отначало от алани, после от вестготи, докато през VІІІ-ми век го превземат арабите по време на нашествието им на Иберийския полуостров.
В 1129 г. Алморол бил превзет от крал дон Афонсу Енрикеш (1112-1185), основателя на Португалия. Кралят го предал на рицарите от Ордена на тамплиерите със задължението да охраняват територията между реките Тежу и Мондего – тази територия днес е красивата португалска област Рибатежу, и да пазят подстъпите към тогавашната столица Коимбра. Именно по това време замъкът бил напълно възстановен под ръководството на магистъра на Ордена на тамплиерите за Португалия – прочутия дон Гуалдин Пайш, и придобил характерните черти на тамплиерската военна архитектура: четириъгълно пространство с високи здрави стени, подсилени от 9 кули. Каменна плоча, поставена до главната порта, съобщава, че новият му строеж е завършен през 1171, две години след окончателното завършване на резиденцията на тамплиерите в Португалия – замъка Томар, който се намира на около 20 км разстояние. Подобни характеристики носят и замъците, негови съвременници: Иданя и Монсанто (на границата с Испания), Помбал, Тореш Новаш, Томар, Зезере – издигнати все по времето на дон Гуалдин Пайш.
Тамплиерите го превръщат в здрав опорен пункт на река Тежу за контрол на търговския воден път, по който се превозвали стоки до Лисабон – зехтин, пшеница, месо, плодове и дървен материал.
С напредването на Реконкистата на юг, отвъд Тежу, и след закриването на португалския клон на Ордена на тамплиерите през 1311 г., замъкът Алморол преминава към неговия наследник – Ордена на Христос (който съществува и до днес), а военното му значение постепенно намалява.
По време на страшното земетресение от 1755 г., което разрушава изцяло столицата Лисабон, замъкът бил силно повреден.
Той бил предаден на португалската армия през втората половина на ХІХ-ти век. Днес се намира под разпореждане на Инженерната военна школа в село Танкош. С указ от 16 юни 1910 г. е обявен за паметник от национално значение.
По време на управлението на Антонио Салазар (1889-1970) за него се полагат големи грижи и тук се провеждат важни официални събития, насочени към укрепване на патриотизма и на уважението към историческото минало на португалската държава.
Днес това е един от най-известните туристически обекти в Португалия. Може да бъде посетен от селищата Танкош, Арипиадо, Вила Нова да Баркиня; а най-често туристите тръгват към него от близкия град Томар, наричан до ден-днешен „градът на тамплиерите“.
За замъка Алморол и досега се носят много легенди. Най-разпространената от тях гласи, че в далечното минало тук устройвали срещите си красиви дами, смели рицари и мъдри вълшебници.
Сега всеки ден в 10.00 ч. войници издигат над замъка знамето на Португалия. Така и трябва да бъде – какъв замък може да е това, ако над него не се развяват знамена?
