Когато говорим за пустини, няма как да не си представяме огромни пясъчни дюни, непоносима жега, жарко слънце и пресъхнали земи. Има ги на всеки континент, във всякакви форми и размери. Ако погледнете глобуса, ще забележите, че пустините заемат предимно региони около 30 градуса географска ширина. Има ли причина за това? Защо тези региони са предразположени за образуването на пустини?
Защо пустините са около 30-ия градус?
В южното полукълбо имаме пустините Калахари, Атакама, Австралийската пустош и Намиб. В северното полукълбо са Сахара, Американския югозапад, Арабската пустиня и пустините Деще Лут и Тар. Всички те имат едно общо нещо – намират се около 30-ия градус географска ширина.
Причината за това е система от въздушни течения, така наречената циркулационна клетка, която предвижва значителни количества въздух към горния слой на земната атмосфера. Тази, отговорна за гореспоменатите пустини, се нарича клетка на Хедли.
Земята получава много слънчева светлина всеки ден, като най-много от нея попада върху екватора и създава значителна топлина. Понеже топлият въздух се издига нагоре, въздухът при екватора се издига високо в земната атмосфера, след като бъде нагрят слънцето. От там, той се понася на север, където започва да се охлажда. След като се охлади достатъчно, той слиза обратно към земята. Тази система от движение на въздуха е клетката на Хедли.
Как клетката на Хедли създава пустините?
Когато топлият въздух при екватора се издига, той се насища с много влага и водна пара. Докато продължава да се издига все по-високо, той достига по-ниско атмосферно налягане, което му позволява да се разширява. Това разширяване също охлажда топлия въздух, което пък от своя страна кара влагата да кондензира и води до обилни валежи. Този процес е причината около екватора да има толкова много дъждове и тропиците да са толкова влажни.
Въздухът обаче не е приключил своето пътешествие. Вече сух, топлият въздух продължава и следва пътя на Хедли. Щом изстине достатъчно, той започва да се спуска към повърхността. Това спускане се случва приблизително на 30 градуса географска ширина.
Ако регионът няма друг източник на вода, например от местния климат или други метеорологични системи, той пресъхва и започва да се превръща в пустиня. Щатът Флорида е едно такова място на 30-ия градус, което е успяло да се противопостави на сушата. Благодарение на изпаренията от Мексиканския залив, регионът получава предостатъчно влажен въздух, който му пречи да се превърне в пустиня.
Страничните ефекти от клетката на Хедли
Спускането на въздуха при 30-ия градус спомага за образуването на друга клетка. Докато сухият въздух слиза, той придърпва със себе си въздух от севера. Това придърпване създава втора клетка, наречена клетка на Ферел. Въздухът от нея също се спуска на 30-ия градус, но откъде идва? Клетката на Ферел придърпва въздух от 60-ия градус, което е причината там да е умереният климатичен пояс и да има богата растителност (Северна Европа, Русия, Канада).
Как Ел Ниньо и Ла Ниня влияят на климата?
Ел Ниньо е явление, при което голяма част от Тихия океан се затопля на всеки 3-7 години. Това внася известен хаос в иначе стабилната система. Затоплянето на океана създава съпротивление, което забавя циркулацията на атмосферата. Това забавяне пък прави зимите по-влажни в американския югозапад и причинява суши в Австралия и Индонезия.
Ла Ниня е точната противоположност на Ел Ниньо – охлаждането на океана. Това явление обаче е по-кратко и продължава 6 до 9 месеца. Ефектът на Ла Ниня върху климата е по-малък, но въпреки това е причината за повече мусони в Азия, суши в Южна Америка и по-сухо време в американския югозапад. Затишието между двете явление се нарича Ла Нада, което на испански означава „Нищото“.
Знаете ли също, че:
- В Антарктика падат изключително малко валежи и континентът се смята за пустиня. Освен това е най-студеният, най-сухият и най-ветровитият континент на планетата.
- 1/3 от повърхността на Земята е заета от пустини.
- В пустинята Атакама има места, за които не е известно кога за последно е валяло. Учените смятат, че някои региони там са в състояние на екстремна пустиня от 40 милиона години.
- Около 120 000кв.км. се превръщат в пустиня всяка година поради промяната на климата и практики като обезлесяването. Това заплашва поминъка на повече от 1 милиард души в 110 страни.
- В Китай се работи по проекта Великата зелена стена, чиято цел е засаждането на дървета от Пекин то Вътрешна Монголия по протежението на 4500км, за да се спре разширяването на пустинята Гоби.
- Само за шест часа пустините получават повече енергия от слънцето, отколкото човечеството консумира за година. Тези изчисления са мотивирали създаването на проекта Desertec, чиято цел е създаването на мрежа от слънчеви и вятърни ферми в Африка и Близкия Изток. Desertec ще струва $500 милиарда, но до 2050г ще може да генерира достатъчно възобновяема енергия, за да задоволи 15% от нуждите на Европа.
