Човешките жертвоприношения са били практикувани от много от ранните цивилизации почти навсякъде по света. В Китай и Египет са открити гробници на владетели, в които освен тях, са погребани стотици други хора, за чиито душѝ се е вярвало, че помагат на загиналия владетел в отвъдния живот.
Убити чрез ритуали тела са открити и на много места в Европа и Британските острови. Ранните изследователи и мисионери са документирали важността на човешкото жертвоприношение в азиатските култури и в много от случаите самите те са се превръщали в жертви.
В Централна Америка древните маи и ацтеки изваждали сърцата на жертвите и ги поставяли върху олтарите на своите храмове. Затова не е изненадващо, че в много от най-старите религиозни текстове са описвани човешки жертвоприношения.
Това поражда няколко ключови въпроса – как и защо нещо толкова ужасяващо като жертването на хора е било толкова често срещано в ранните човешки общества? Възможно ли е човешкото жертвоприношение да е имало някаква социална функция и било ли е от действителна полза за някои членове на обществото?
Социален контрол?
Според една от теориите човешкото жертвоприношение действително е изпълнявало някаква функция в ранните общества. Хипотезата, позната като The Social Control Hypothesis, предполага, че жертването на хора е било използвано от елита на обществото, за да тероризира по-ниските класи, да наказва подчинението, както и да показва властта си. По този начин са се оформили класовите системи сред обществата.
При едно проучване, целящо да разгледа именно тази теория, учените събират информация за 93 култури от Азия и използвайки методите на еволюционната биология тестват начините, по които човешките жертвоприношения са засегнали еволюцията на социалната класова система в миналото.
Човешките жертвоприношения са се извършвали в 43% от изследваните култури. Сред събитията, които изисквали жертването на хора, са смъртта на владетели, изграждане на домове, подготовки за войни, епидемии и други.
Жертвоприношението, погледнато от физическа гледна точка, било разнообразно – използвали се различни методи за неговото осъществяване, включително удушаване, бой, изгаряне, погребване жив, удавяне, обезглавяване и много други. Учените откриват, че обществата в Азия и региона, които са жертвали хора, са били със стриктни класови системи и изразена липса на егалитаризъм. Макар и интересни, тези изводи все още не отговарят на въпроса дали човешкото жертвоприношение е изградило социалните класови системи или обратното – дали класовите системи са довели до необходимостта от извършване на човешки жертвоприношения.
В полза на елита?
Използвайки информацията, която събират от 93-те култури от Азия, учените успяват да разберат по-добре историята им и да се опитат да разберат как социалните класови системи и човешките жертвоприношения са еволюирали с времето.
Резултатите им показват, че жертването на хора е предшествало оформянето на стриктни класови системи и дори спомогнало за изграждането им. Нещо повече – практикуването на жертвоприношения с хора затруднявало културите отново да се превърнат в егалитарни. Учените смятат, че това подкрепя популярната хипотеза The Social Control Hypothesis.
В Азия жертвите обикновено били с по-нисък социален статус – най-често роби, а извършителите били високопоставени лица – като началници или свещеници. В много култури владетелите били считани за хора, специално избрани от боговете.
Благодарение на това вярване, свещениците били на страната на елита, а онези, които не били съгласни с това, били наказвани като и превръщани в жертви. В Хаваи например, ако заможен човек наруши някакво табу, той може да принесе в жертва един от своите роби, който да бъде убит вместо него. По този начин той показвал, че може да си позволи да има роби – тоест той е богат и може да бъде част от аристокрацията. Учените откриват, че човешкото жертвоприношение било изключително ефективно средство за социален контрол, тъй като предоставя оправдание за извършване на наказание, а болезнената му природа служела като възпиращо средство за останалите, защото демонстрирало неугасващата сила на елита.
Те са убедени, че е съществувало ясно припокриване между религиозните и светски системи в ранните човешки общества, което означава, че религията е била уязвима и сама е позволявала да бъде експлоатирана от онези, които имат власт в обществото. Използването на хора са извършване на жертвоприношения като средство за социален контрол дава ясна илюстрация за това до къде могат да стигнат силните, за да покажат тази своя сила.
Източник: theatlantic.com
