В средата на 1400-те години Европа се издига от пепелта на мрачните нощи от Средновековието. Хората са загивали, страдащи от чума след чума, „родена“ на кораби от далечни страни и причинена от лоша лична и обществена хигиена. Калта и нечистотията от градските улици преследват болните, създавайки в съзнанието им тунели на смъртта и зараждайки страх пред един Бог, който изглежда ги е изоставил напълно.
Освен това имало и войни – силните и здрави мъже, напускали домовете си, за да тръгнат с Кръстоносците, без да знаят дали ще се върнат отново у дома. Собствениците на земи имали безкрайни спорове относно собствеността над териториите, но това били битки, които обикновените селяни водели вместо тях. Но от смъртта и опустошението възниква нова ера, която ще промени света завинаги.
В края на 1400-те години жаждата на Европа за Арабска почва, страданието от продължителните болести и липсата на лоялност сред обществото са прекратени. Кръстоносните походи довеждат до продължителни бойни действия, но освен това те носят и ключа към спасението на Европа – познанието. Монасите, свещениците и служителите, които придружават Кръстоносците, отново връщат творбите на Платон, Аристотел, Сократ и много други, на европейска земя и ги копират и разпространяват отново.
Йоханес Гутенберг осигурява следващата стъпка в развитието на континента, изобретявайки машинен печат с подвижен набор. През следващите няколко години писмените знания се разпространяват още по-бързо от всякога. Достъпът до образование е по-голям, тъй като текстовете вече не се пишели единствено на латиница, а на народни езици. Грамотността не била ограничена единствено за благородниците и богатите.
Но освен всичко друго, Кръстоносните походи предизвикват любопитството на хората към света извън Европа, което води до разширяване на търговските пътища и до създаването на нови такива, свързващи ги до непознати, до скоро напълно митични страни. Вторите синове на богатите благородници, които имали образование, но нямали възможност да наследят имуществото на бащите си, поради законите, облагодетелстващи първородните синове, започнали да търсят своето богатство в изследването на нови земи. Те четели истории за чужди земи и били впечатлени от разказите на Кръстоносците. Това очарование към Изтока, както и изобилието от подправки, злато и коприна, които той предлагал, е първата мотивация на европейците да проучват непознати земи.
Тези изследователи се обръщат към монарсите – Тюдорите, Луи XI, Фернандo II и Изабела Кастилска, от които искат да им осигурят кораби и мъже, с които да открият по-добри търговски маршрути за Азия. Монарсите били повече от способни да осигурят спонсорство.
Ключов фактор е и религията. Много християни вярвали, че е техен дълг да разпространят вярата си. И все пак по-дългите пътувания едва ли биха се осъществили ако не беше технологичният напредък, който се случва през 1500-те години. Тогава са направени значителни постижения в картографирането и строителството на кораби, което позволявало по-ефективна навигационна система и придвижването на големи разстояния.
Всички били очаровани от Новия свят. Той изобилствал от ресурси, от които Европа имала нужда и разполагал с нови видове животни и растения. Новопристигналите, а и местните жители в началото не били никак враждебно настроени помежду си. Повечето изследователи били самотни мъже – втори синове на благородници или такива от най-бедните селскостопански райони на Европа, които търсели своето богатство. Те често сключвали брак с местното население и били много по-толерантни към расовите различия за разлика от по-късните заселници. Но щом са се разбирали толкова добре, какво се е променило?
Един от факторите вероятно е различният начин, по който се гледало на половете. Европа била патриархално общество, докато повечето от местните били матриархални. Освен това местните били полигамни, поради честите войни между племената. Европейските мисионери обаче проповядвали моногамията.
Друг фактор е европейската идеология. Новопристигналите гледат на местните като на праисторически хора, вярвайки че досега те са били изолирани от човечеството. Много от изследователите гледат на постиженията на местните племена – като например Кахокия, за нещо, което не е по възможностите им, омаловажавайки техните познания. Мнозина приписват тези постижения на предишни чужди посетители на тези земи или на изгубени цивилизации, което макар да е донякъде вярно, довежда до популяризирането на теории, че тези „изгубени цивилизации“ са били победени и унищожени от местните, с които европейците в момента си имат работа. По този начин те са провокирани да нападат местните, заради това че са унищожили такива богати цивилизации.
Според някои историци Джордж Катлин твърдял, че самият Исус е посетил Новия свят, но местните са отказали да го послушат. И тъй като племената отказали да се вслушат в думите му, християните имали право да възвърнат своите „изгубени притежания“. Това позволило на европейците да превземат земите без никакво чувство за вина.
Каквито да са причините за колонизирането, то изглежда е било неизбежно. Както казва Джак Пейдж „Неписано правило управлява голяма част от човешката история: онези, които пристигат и завладяват чужди земи, имат право на притежание – върху земята и нейните богатства“. Много историци вярват, че колонизацията на Америка се е случила поради съвкупност от няколко причини, а не една основна. Жаждата за земя. Необходимостта от ресурси за подкрепа на нарастващото население в Европа. Желанието за нови търговски пътища и по-луксозни стоки. Идеологията за съществуването на владетели и роби. Както и комбинация от точното време, точното място и точните хора, които са искали не само да изследват Новия свят, но и да го завладеят и да променят живота и бъдещето завинаги.
Източник: owlcation.com
