Много страни искат да притежават тропически остров в Тихия океан.
Гуам, най-големият остров от Марианската линия, бил собственост на испанците от 1668 г., когато те създали там мисия. Но изминали 200 години и ето, че през 1898 г. Испания била пред война със САЩ…
Мадрид изобщо не се опитвал да изгради защита на Гуам, въпреки неговата стратегическа ценност – просто испанските амбиции в световен мащаб отдавна се били смалили по мащаби. Последните новини от Испания дошли при губернатора на острова на 14 април 1898 г. – 14 дни преди началото на американо-испанската война.
По онова време САЩ решили, че испанците пречат на техните планове както в Карибите, така и в Тихия океан. Тоест, туземните племена, „поробени“ от европейците, само си мечтаели американската морска пехота да им донесе свобода и демокрация на върховете на щиковете си. Поне така пишело във вестниците…
Задачата по окупацията на Гуам била възложена на крайцера „Чарлстън“.През втората половина на юни той вече бил на позиция пред острова.
Първото нещо, което американците видели, бил един японски търговски кораб в пристанището. Дали това било знак на съдбата, не се знае. Но обстоятелствата така се стекли, че след по-малко от 50 години японците превзели Гуам, който бил отбраняван от 500 американски пехотинци. По време на операцията загинал само 1 „самурай“.
Но през 1898 г. американците били разочаровани, защото не срещнали нито един вражески военен кораб. Екипажът на „Чарлстън“ мечтаел за сражения и слава – още повече, че преди това всички битки били победоносни.
Все пак американците стреляли няколко пъти по испанския форт на Гуам. Вероятно морските пехотинци очаквали фортът да се срути и гарнизонът да развее бяло знаме.
Но екипажът на американския кораб напразно си мечтаел за славни победи – артилеристите на „Чарлстън“ стреляли 13 пъти, но не улучили нито веднъж. Всички снаряди прелетели покрай целта. Във форта просто не обърнали внимание на всичките им усилия за влизане в битка. Американците вече се чудели какво става.
След известно време от острова се отделила малка лодка с военен в парадна униформа. Когато се качил на борда на „Чарлстън“, губернаторът дон Франсиско Гутиерес учтиво благодарил на американците за гръмкия салют и поискал малко барут, за да може и крепостта да ги поздрави. Той обяснил, че във форта нямат барут, затова се извинил, че не могат да отговорят достойно с артилерийски салют на любезния поздрав.
Капитанът на „Чарлстън“, Хенри Глас, бил направо шокиран от подобно отношение и в отговор попитал дали той изобщо знае, че САЩ и Испания са в състояние на война. Сега пък испанският офицер бил шокиран от тази новина. Откъде да знае – последните новини дошли 14 дни преди началото на войната.
Смаяният дон Франсиско бил арестуван, а за губернатор на острова американците временно назначили неговият съименник Франсиско Портусач – това бил собственикът на лодката, която докарала губернатора; той послужил и като преводач в разговора. Освен това, бил американски гражданин. Капитанът на крайцера преценил, че ролята на временен губернатор е подходяща за американеца, докато на острова пристигне пълноценен гарнизон от САЩ.
Лошото било, че с демокрацията на Гуам нещата не потръгнали. Както след установяването на всяка демокрация, и там веднага избухнала борба за власт. Тутакси, щом американският кораб отплавал, Портусач бил свален от власт. Това направил бившият испански касиер на Гуам, Хосе Систо.
На свой ред той бил свален от местните жители начело с В. Родриго, които не харесали такива боричкания за властта. Любопитно е, че те заявили как подкрепят американската демокрация, а касиерът Систо настоявал, че властта на САЩ над Гуам е нелегитимна.
Но, когато американците се завърнали, назначили именно него за губернатор – и така бунтовническата му страст утихнала. Може би, защото побързал да си изплати авансово собствената заплата за година и половина, с което разорил бюджета на острова.
Самият Франсиско Портусач, наблюдавайки цялата тази бъркотия, решил никога повече да не се забърква с властта и описал горната история в своите мемоари. Именно оттам тя стигнала до наши дни.
