Напоследък, както сред любителите-историци, така и сред професионалистите, все повече се утвърждава хипотезата, че Сталин не е починал от естествена смърт или болест, а е бил убит чрез отрова. На какви аргументи се основава това мнение?
През 1937 г. Сталин прави опит да откъсне партийната номенклатура от властта, чрез прекратяване на нейния „абонамент“ за управленските структури в СССР. Той предлага да се въведат преки тайни избори, като бъде допуснато съществуването и на други политически организации, освен комунистическата партия.
Както може да се очаква, партократията се съпротивлявала ожесточено на тази идея, която я лишавала от абсолютната й власт. Тогавашният управляващ елит – партийната номенклатура, се състоял основно от троцкисти. Тяхното ядро били революционери, пристигнали заедно с Троцки от САЩ през 1917 г., за да ръководят отначало свалянето на руската монархия, а след това да създадат на територията на Русия плацдарм за т. нар. „световна революция“. Те били финансирани от банкери от Уолстрийт, сред които най-изявен е прословутият милионер Якоб Шиф, който по-късно през 1930-те години признава, че е финансирал Руската революция с 20 милиона долара (по днешен курс приблизително 600 милиона).
Постепенно троцкистите проникнали във всички управленски звена, обграждали се с различни привилегии, „връзки“ и властови възможности. Тяхната идейна платформа разглеждала Русия изключително като военна база, а народите й – само като „пушечно месо“ за осъществяването на „перманентна световна революция“. Троцки дори предвиждал създаването на 30-хиляден кавалерийски корпус за „подпомагане на народа на братска Индия“.
Целта на Сталин била коренно противоположна: да не се разпиляват силите, а да се изгради силна държава с мощна икономика, армия и култура. През 1937 г. той успял да унищожи по-голямата част от троцкистите и така спечелил пълна, но не и окончателна победа.
Войната с хитлеристка Германия временно прекратила борбата му срещу оцелелите троцкисти. А след войната той още повече укрепил властта си, провеждайки различни „чистки“. В края на 1952 г., както партийната номенклатура, така и висшите генерали и маршали вече разбирали, че Сталин планира да проведе най-големите чистки в две посоки: сред партокрацията и генералитета.
Сталин виждал и разбирал много добре, че по време на войната партокрацията и висшия генералитет се сраснали до такава степен, че вече като военно-партиен комплекс представлявали колосална заплаха за самото съществуване на СССР. Това се потвърдило по-късно, когато само 38 години след неговата смърт, СССР рухнал през 1991 г.
Затова от отстраняването на Сталин били заинтересовани и висшите партийци, и висшите военни. „Вождът“ просто пречел на спокойния им живот и на необезпокояваната консумация на благата, които си били осигурили. Но имало и друго…
На 1 март 1950 г. съветското правителство публикувало следното Постановление: „В западните страни продължава обезценяването на валутите. Що се отнася до Съединените щати, там се наблюдава значителен спад в покупателната способност на долара. В резултат на това, Съветът на министрите на СССР реши: да се прекрати от 1 март 1950 г. определянето на курса на рублата въз основа на долара и да се прехвърли на по-стабилната златна база, в съответствие със златното съдържание на рублата. Да се установи златно съдържание на рублата като 0, 222168 грама чисто злато. Да се определи от 1 март 1950 г. курс от
4 рубли за един американски долар, вместо сегашния от 5 рубли и 30 копейки“.
По този начин, Сталин навлязъл в „светая светих“ на световните финансови кръгове.
СССР участвал в известната валутно-финансова конференция през юли 1944 в Бретън Уудс, САЩ, но не ратифицирал споразумението за създаването на Международна банка за възстановяване и развитие и на Международния валутен фонд. В същото време, Сталин сериозно започнал да издирва руското царско злато, което било извозено от Русия в Съединените щати и Англия още преди революцията под различни благовидни предлози, както и по време на революционните събития. Златото, което царското правителство държало в западни банки като гаранция за получаване на кредити от тях, също било изчезнало. Освен това, на 1 март 1950 г. Сталин наредил да се прекрати оценката на стоките в долари при международни сделки. Естествено, по този начин той се превърнал в главен враг на т. нар. „финансово-банкерско задкулисие“.
През април 1952 г. в Москва се състояло международно икономическо съвещание, на което СССР, Източна Европа и Китай предложили създаването на зона за свободна търговия, алтернативна на доларовата зона. Жив интерес към този план изразили Иран, Етиопия, Аржентина, Мексико, Уругвай, Австрия, Швеция, Финландия, Ирландия, Исландия. На срещата Сталин предложил да бъде създаден отделен „общ пазар“. Това предизвикало положителна реакция в много страни по света. То било открито и сериозно предизвикателство към икономическо-финансвото господство на САЩ.
По този начин в периода 1952-53 г. се получила обективна консолидация на интересите на висшата съветска военно-партийна номенклатура с глобалните интереси на световните финансово-банкерски кръгове. Оттук-нататък само трябвало да се намери начин за отстраняването на Сталин. Дали е имало конкретни стъпки, срещи и уговорки между партийно-военната клика в СССР и заинтересованите финансови кръгове в САЩ, не е известно, но това е не толкова важна подробност на фона на крайния резултат.
А крайният резултат бил, че на 5 март 1953 г. Сталин бил намерен безжизнен в своята стая. Кой знае защо, половин час преди това всички се суетели дали трябва да повикат лекари. А лекарите били повикани, чак когато било пределно ясно, че „вождът“ е мъртъв…
Златото не е изнесено просто под благовидни предлози, а истината е, че руският императорски двор е един от основните спонсори на новосъздадената Федерална Резервна Система.