Смъртта е най-лошото наказание, което човек може да получи. Смъртна присъда се дава само в „най-редкия от най-редките“ случаи. Едва след като се вземат предвид възрастта, семейния доход, възможността за реабилитация и подобрение, порочността на престъплението и заплахата за обществото, която може да представлява нарушителят, съдията присъжда смъртна присъда.
Счупването на писалката, с която е издадена смъртната присъда, е традиция, която се спазва в Индия и някои други страни, още от 17 век, когато е утвърдена Британска Индия – британска колония, която просъществува до средата на 20 век. Това действие не е описано в никой закон и се практикува повече от сантименталност, а не защото някой закон го изисква.
Стара поговорка гласи, че „Смъртната присъда е тъжна, но понякога необходима мярка, а счупването на писалката, с която е подписана, изразява тази тъга“. Но какви са всички причини тази традиция да продължава и до днес (Макар че днес се използват химикалки, а обичаят се спазва, като се извади пълнителят на химикала. В някои случаи съдиите хвърлят робите си на земята след подписването на присъдата)?
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
