В историята на човечеството има привидно незначителни подробности, за които, на пръв поглед, не си струва изследователите да губят време. Но твърде често, именно от такива детайли, се формира мозайката на миналите епохи. Например, всички знаят, че рицарите на Западна Европа никога в сражение не използвали лъкове? Но защо? Не е много ясно…
Презрението към лъка се зародило още по време на Великото преселение на народите. Единственото нещо, което знаем днес със сигурност е, че готите, които мигрирали под натиска на хуните в Западна Европа от бреговете на Дон, вече били настроени против лъка. Това е доста странно, защото през Средновековието най-ефективното оръжие били лъкът и стрелата – особено композитният (двойносъставният) лък, с който се стреля направо от седлото. Той може да бъде лесно разпознат по двете му извивки, за разлика от обикновения или дългия лък, използван от прочутите английски стрелци.
Най-забележителните конни стрелци през Средновековието били хуните и татаро-монголите. Те възкресяват в паметта страховитите образи на ездачи, които се изплъзват от челните атаки, имитират отстъпление, само за да се обърнат в седлата и да изстрелят от тетивите си смъртоносна градушка от стрели. Но въпреки многобройните победи на тези източни орди, военният елит на Западна Европа не бързал да възприеме техният опит. Рицарите никога не стреляли с лъкове. Защо?
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
