Ако в Средновековна Европа съществували класации на най-опасните професии, морските търговци несъмнено щели да бъдат на почетно място в тях. Та нима е шега да опазиш стоката (а нерядко и живота си), когато на хоризонта всеки момент може да се появи флаг с череп и кръстосаните кости?
Затова хората отдавна се опитвали да изнамерят начини, които да въведат ред в морската търговия. Представители на застрахователните гилдии се опитвали да укротят предприемчивите мошеници, които на свой ред измисляли все нови начини за измами.
През ХVІІ век британецът Едуард Лойд става пионер в застрахователния бизнес такъв, какъвто го познаваме днес. Служители на неговата фирма оценявали рисковете: опитът на корабния екипаж, маршрутът, стоката, продължителността на пътуването и репутацията на търговеца. В съответствие с изводите им се определяла цената, която Лойд трябвало да плати на търговеца при злополука – както и цената, която трябвало предварително да получи за тази услуга. Пример: ако стоката струвала 10 000 холандски гулдена, търговецът плащал предварително, да речем, 800 гулдена – а при злополука Лойд му плащал 10 000 гулдена. А ако нямало злополука? Тогава 800 гулдена си оставали за Лойд. Почти същата е схемата на застраховането до ден-днешен.
Някои мошеници успявали да измамят системата. Така, например, трагичната съдба на кораба „Мария Селесте“ може би е свързана със застрахователна измама.
На 4 декември 1872 г. американският капитан Дейвид Рийд Морхаус, след като отплавал от Гибралтар, видял самотната бригантина „Мария Селесте“ – върху палубата на която не се виждал жив човек. Трюмът бил частично наводнен. Морхаус не установил сериозни повреди . Членовете на екипажа на бригантината били изчезнали безследно, като оставили на кораба пари и бижута. Имало версия за умишленото повреждане на кораба с цел получаване на застраховка, но тя не била доказана. А собственикът на кораба си го получил обратно заедно със застраховката. През 1885 г. новият капитан на кораба, Гилмън Паркър, се насочил към брега на Хаити и, както се предполага, умишлено не предотвратил сблъсък с коралов риф. Прави впечатление, че бригантината и товарът били застраховани за над 30 000 долара. По онова време това била значителна сума. За сравнение, луксозна къща в центъра на Ню Йорк струвала около 2500 долара. Размерът на застрахователната сума накарал експертите да се усъмнят в намеренията на капитана – като се има предвид, че корабът не бил натоварен със злато или бижута, а с евтини стоки и храна за животни. Както и преди, „Мария Селесте“ отново била върната на собственика й, който пак получил застраховката. Капитанът все пак бил изправен пред съда по обвинение в измама, но го оправдали. Ала застрахователни измами, и то с доста зловещ характер, се вършели не само в морето…
В един хубав мартенски ден през 1909 г. Уилям Коул, работник от Йоханесбург, направил фаталната грешка да се ожени за Дейзи де Мелкер. Съпругата му работела като медицинска сестра. Семейството живеело скромно – но Дейзи мечтаела за богатство. Уви, тя нямала предвид законни начини за постигане на тази цел. Предвид спецификата на професията си, Дейзи се замислила с какво вещество да отрови любимата си половинка. Избрала стрихнин (маскиран като „английска сол“, която се състои от сяра, магнезий, кислород и вода).
Уилям се почувствал зле и състоянието му бързо се влошило. За лекаря, който пристигна в дома им, симптомите на отравяне били ясни, затова отказал да подпише смъртния акт. Тогава скърбящата съпруга намерила друг лекар, който посочи мозъчен кръвоизлив и хронично бъбречно заболяване като причина за смъртта. Вдовицата получила застраховката от 1795 лири.
Дейзи се омъжила отново, и пак за работник. Нейният следващ съпруг, Робърт Спрат, бил необичайно силен и здрав човек. Но през октомври 1927 г. мъжът получил припадък – точно като покойния Уилям Коул. Все пак се съвзел. Няколко седмици по-късно отново се почувствал зле, след като изпил няколко бири със съпругата и приятелите си. Починал на 6 ноември 1927 г. Лекарят заключи, че мъжът е починал от вътрешен мозъчен кръвоизлив. Аутопсия не била извършена. Дейзи получила 4000 лири застрахователно обезщетение.
Медицинската сестра отровила и следващия си съпруг. Но тук ударила на камък. Братът на покойника заподозрял, че нещо не е наред и принудил лекарите да направят проверка. Експертите открили следи от отрова. „Черната вдовица“ била арестувана и екзекутирана през декември 1932 година…
Британецът Джон Дарвин сменил няколко професии – бил учител по математика, даже пазач в затвор. Мъжът харчел много, съпругата му Ана също живеела разточително. Но с доходите на учител човек можел само да мечтае за разкошен живот. Джон решил да фалшифицира собствената си смърт, като преди това се застрахова. На 21 март 2002 г. той излязъл в морето с кану и изчезнал. Били претърсени 160 кв. км територия – но тялото така и не било намерено. Ана получила смъртен акт за съпруга си и голяма сума. Междувременно Дарвин се премести в съседна къща – мъжът явно обичал да рискува. Той си направил фалшив паспорт, сменил прическата си, отслабнал. Спокойният живот обаче се оказал твърде скучен и през 2007 г. съпрузите заминали за Панама, където купили жилище за 200 хиляди лири. В плановете им влизало и строителство на хотел. Ала след време мошеничеството било разкрито. Двойката била обвинена в измама и осъдена на 6 години затвор.
–
