Тамерлан е един от най-известните завоеватели в историята. Живял е в Средна Азия в периода 1336г.-1405г. Произхожда от монголското семейство Барлас.
Преди него армията на Чингис хан се състояла от номади, които великолепно яздели и стреляли с лък. Обаче, войската на Тимур се формирала на различна основа. Той не мобилизирал дехкани (селяни), които не умеели дори да държат саби. Набирал военната си сила сред професионални наемници, т. нар. „гулями“ („юнаци“). Те рискували живота си ненапразно – заплатите им били много високи. Но за да ги получат, гулямите трябвало да докажат високите си воински умения. Например: в пълен галоп да отнесат с върха на копието си пръстен, който проверяващият държал с два пръста. За такова майсторство се изисквали дълги години военна подготовка.
Портрет на Тимур от 15 век
През 1360-те години Средна Азия представлявала огромен театър на постоянни военни операции. Монголските ханове се биели срещу собствени си велможи – емири, а те пък, от своя страна, се защитавали от разбойническите банди „джете“. Тези банди живеели от грабежи и не признавали никаква власт. Създали дори собствена държава – Могулистан.
В този период на войни от типа „всеки срещу всеки“, Тимур събрал около себе си хиляди гулями и се оказал най-умелият военачалник. Той превземал градовете един след друг, а онези от жителите им, които се съпротивлявали, зазиждал живи в стените.
По време на една от схватките през 1362г. загубил два пръста на дясната си ръка и бил ранен в десния крак толкова сериозно, че останал куц за цял живот. Оттук произлязъл и прякорът му – „Тамерлан“ (Тимур ленк). „Ленк“ означава „куц“.
След години на постоянни сражения Тамерлан превзел историческата област Фергана с големия град Самарканд. На юг съпротива оказвали Музафаридите – последната персийска династия. Тимур превзел техния град Исфахан, избил населението и от отрязаните глави издигнал пирамида, за да уплаши всеки, който намисли да му се съпротивлява.
Интересен случай е свързан с град Шираз. Там живеел известният поет Хафиз. Сред неговите стихотворения имало и такова:
Ако тази красива туркиня
вземе сърцето ми в ръце,
за една-единствена нейна бенка
съм готов да дам и Самарканд, и Бухара.
Тамерлан знаел тези стихове. Когато превзел Шираз, той седнал по обичая си на килим в средата на площада сред море от насилие и жестокост. Гулямите ограбвали къщи, карали пленници, убивали деца, изнасилвали жени, рязали главите на последните съпротивляващи се воини.
Без да обръща внимание на това, Тамерлан заповядал да доведат Хафиз. Скоро поетът се появил, облечен в стар, дрипав халат. Завоевателят му казал:
– Цял живот украсявам и величая тези мои любими градове – Самарканд и Бухара. А ти си готов да ги дадеш само за бенката на някаква глупава жена?!
Хафиз отговорил:
– Повелителю, именно затова съм толкова беден.
Тамерлан се разсмял, заповядал да му дадат нов, разкошен халат и го пуснал да си върви по живо, по здраво.
Тимур на пир в Самарканд
Всички завоевания на страховития пълководец били придружени с невероятни жестокости. Една от причините била, че трябвало да плаща на гулямите, а това ставало, като им давал за 3 дни да плячкосват всеки превзет град. Ако не го правел, щял просто да остане без армия, а после – и без глава.
През 1402г. Тамерлан разгромил при Анкара войските на турския султан Баязид – завоевателя на България. Баязид бил пленен заедно с целия си харем. Съдбата му била трагична: бил поставен в желязна клетка и принуден да гледа как близо 400-те жени от неговия харем били изнасилени пред очите му от гулямите, а любимата му жена прислужвала полугола на самия Тимур. След това султанът бил превозван с обоза, където и умрял от инфаркт.
През 1404 г. Тамерлан започнал поход за завладяване на Китай, като заявил, че светът не може да има двама господари, имайки предвид себе си и китайския император. Но вече бил на преклонна възраст и през февруари 1405г. умрял. Погребали го в мавзолея „Гур Емир“ в Самарканд. Легендата гласяла, че ако някой се осмели да отвори саркофага му, ще започне голяма и страшна война.
На 21 юни 1941г. съветски археолози, присмивайки се на това „суеверие“, отворили саркофага на Тамерлан – а на другия ден, 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия нападнала Съветския съюз и започнала Великата Отечествена война.
