background img
ное. 29, 2018
2172 Views

Жестоките оръжия от древността

Автор:

Войната винаги е била неразделна част от човешкото развитие. В световната история има безброй примери за войни, които са започвали за какво ли не. Да, повечето войни са били за власт и територия, но има и доста изключения – например Троянската война.  Въпреки че, подходът, оръжията и стратегиите се променят през вековете има техники, до които военните прибягват и сега. Воденето на война е изкуство, а най добрите стратези отдавна не са на тази земя. Още в древността, войниците са измислили едни от най-разрушителните оръжия съществували някога. Да не говорим за химическите, биологически и психологически методи, които са също толкова популярни в съвремието. Доста креативно, нали?

Топлинният (смъртоносен) лъч на Архимед

Всички са чували за Архимед. Той бил гръцки математик, изобретател, инженер и астроном. Също така Архимед изобретил топлинен лъч, известен и като смъртоносен лъч, за да предпази Сиракуза от вражеските я кораби. Не е сигурно дали наистина е съществувало подобно оръжие, но съвременни експерименти доказват, че е все пак е възможно. Някои източници твърдят, че оръжието представлявало голям рефлектор, направен от бронз или мед. То отразявало слънчевата светлина върху вражеските кораби и те се запалвали.

През 1973 гръцки учени провели експеримент. Те направили възстановка на топлинният лъч на Архимед. За целта били използвани 70 огледала с медно покритие, които насочили към дървен модел на римски военен кораб, намиращ се на разстояние от 50 метра.

При правилното позициониране на огледалата корабът веднага избухнал в пламъци. Години по-късно, през 2005 експериментът бил повторен. Студенти от Масачузетския технологичен институт подпалили лодка на пристанището в Сан Франциско с помощта на огледало.

Художественото тълкуване на огледалото на Архимед използвало за изгарянето на корабите. Живопис от Джулио Париги, 1599

Древните биологически оръжия

Едно от малкото неща, за които човечеството често няма отговор са заболяванията, заразите и отравянията. Историческите извори само описват разрушителните последствия на епидемиите. Милионите заболели и умрели. С течение на времето и човешкото развитие обаче за някои болести били открити лекове. Някои хора обаче видели отговор на проблемите си именно в смъртта. Започнали умишлено да използват биологични оръжия още от най-древни времена. Има доста свидетелства за това. Въпреки, че в древността не знаели как точно да боравят с подобно оръжие, не пречело да опитат.

В Античността хората вярвали, че гниещите трупове на животни и хора са източници на болести. Затова преди 2300 години гърците, персите и римляните изхвърляли животински трупове и изпражнения във водни кладенци за да отровят съперниците си. Преди 2400 години скитските стрелци потапяли стрелите си в кръв и изпражнения на мъртъвци за да разнасят болести. След години англичаните последвали примера им, но с лека интерпретация – заравяли върхът на стрелите в земята. Това не само ги улеснявало при изстрелването, но и замърсявало стрелите, с което целели да развият инфекция във враговете.

Ацтеките и техните свирки на смъртта

Доста интересно изобретение на ацтеките. Първоначално учените, намерили свирките били доста озадачени от откритието си. Първото, а и най-очевидно предположение, когато видели предмети с формата на черепи било, че те са украшения или играчки. Затова и не им обърнали особено внимание, а просто ги описали и прибрали в склад. Изминали години преди да се разбере, че това били „свирки на смъртта“, вероятно използвани по време на жертвоприношения, церемонии и при военни действия. Наречени били така заради ужасяващите звуци, които издавали – доста подобни на човешки писъци. Описани са така: „сякаш хора пищят от болка, страховити пориви на свистящ вятър или писъци на хиляди мъртъвци”. Представете си как влияели подобни звуци на враговете им.

Отровата – магическа субстанция или смъртоносно оръжие

Още в древността отровата е била едно от най-ефективните оръжия. Първото споменаване на отрова било по времето на Херкулес, който използвал отровата на Лернейската хидра за намазването на стрелите си.

Като цяло отровата се използвала за много неща –  като оръжие и като лекарство или противоотрова. При лов – за по-бързо неутрализиране на плячката. Доста често към оръжията била добавяна и отрова. В Омировата Илиада е написано, че в Троянската война са използвани отровни стрели.

Техниките за убиване, които включвали отрова били многобройни – гърците използвали кукуряк за да отравят водните канали, китайците изгаряли растения, чиито токсини карали хората да халюцинират („мъгла, която преследва душата“), индийците пък отравяли храната. В древността доста култури възприели отровата като магическа субстанция, свързана с черна магия и същества не от този свят, а хората, които си служели с отрова за магьосници. Затова и доста често висшите представители на властта се възползвали от всеобщото мнение на хората за отровата и се представяли за магьосници.

Известният художник Леонардо Да Винчи предлагал плавателен съд, включващ смес от сулфид, арсеник и меден окис да се изпрати срещу вражеската армия, а след като вражеският екипаж вдишал изпаренията щял да загине.

Катафрактите – заместители на колесниците

Когато в началото на VIII век пр.н.е. в Близкия изток, колесниците започнали да бъдат замествани от кавалеристи се появили така наречените катафракти. Катафрактите представлявали тежко въоръжени войници, чиято основна цел била да разцепват вражеските формации. Винаги атакували вкупом, за да бъде невъзможно формацията им да бъде пробита. Помитали всичко на пътя си.

Римският историк Дион Касий написал: „Неудържимата сила на катафрактите вероятно има и психологически ефект върху враговете… много умряха от ужас, породен от самото нападение на копиеносците.“. Римският историк Тацит също разказва следното за тях: „Когато атакуват враг на гърба на кон, няма линия, която да може да им издържи.“

Древногръцкият историк Плутарх пък твърдял, че един единствен катафракт имал силата да набие двама души едновременно на копието си.

Гръцки огън – ефективно химическо оръжие

Историците смятат, че гръцкият огън бил изобретен през VII век в Източната римска империя (тогава известна под името Византия). Римският историк Теофан Изповедник твърдял, че оръжието е идея на сириеца Калиник от Хелиопол. Повечето историци смятат, че това е така, но има и някои, които са на мнение, че оръжието било идея на константинополски учени.

Най-просто казано, гръцкият огън представлявал химическа течност, която изстрелвали с катапулт. Разгаряла се мигновено и била почти невъзможна за гасене. Водата била безсилна пред огъня – тя само го разпалвала още повече. Гръцкият огън създавал огромни затруднения на враговете на Византия, които не можели да се справят с оръжие с подобни разрушителни мащаби. При нападението на арабите над Константинопол и венецианският конфликт именно гръцкият огън изиграл решаваща роля в приключването на спора.

Битката при Пелусий

Психологическите атаки са също толкова опасни колкото физическите. Пример за това е битката при Пелусий. Тя се състояла през VI век пр.н.е. Засегнати били две страни – египтяните и персийците (Ахеменидското царство). Персийците използвали хитър начин да разгромят египетските армии – котки.

Предполагам знаете, че богинята Бастет, покровителката на котките, е изключително почитана от египетският народ. Ето го и психологическият трик – по нареждане  на Камбиз II всички персийски войници нарисували на щитовете си покровителката на котките Бастет. Освен това се говори, че пред армията били поставени много на брой котки, които всели страх в египтяните. Все пак не можели да застанат срещу вярванията си и да наранят свещените животни, нали? За това и капитулирали пред персите без никаква борба.

Автор: Божидара Иванова

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title