Значимостта на котките в древните култури

Макар, че е прието да се вярва, че котките са били опитомени в Египет преди 4000 години, те са били сред хората много преди това. Днес знаем, че дивите котки са живеели заедно с хората от Месопотамия преди около 100 000 години. Археологически разкопки от последните 10 години ни предоставят доказателства, че Африканската дива котка е била отглеждана от цивилизациите в Месопотамия най-вече с цел да премахват мишките, които били привлечени от зърното.

Котките в древен Египет

Древните египтяни са известни с почитта си към котките. Изнасянето на животните от Египет било строго забранено, а убиването им се наказвало със смърт. Понякога дори били изпращани пратеници до отдалечени страни, които да открият и върнат обратно котките, които са били изнесени. Според Херодот египтяните се грижели толкова добре за своите котки, че поставяли тяхната безопасност над тази на хората. Ако някоя сграда се запалела, те често били загрижени повече за животното вътре, отколкото за самите себе си и без страх се хвърляли в пламъците, за да го спасят.

Отново според Херодот, когато някоя котка почине, цялото семейство оскубвало веждите си в знак на дълбоко страдание. Мумифицирани котки са открити на множество места в Египет, някои погребани заедно с или близо до техния собственик.

Египетската богиня Бастет, изобразявана като жена с глава на котка или просто като котка

Един от най-интересните примери за египетската преданост към котката е Битката за Пелузий (525 г.пр.н.е.), при която персийският владетел Камбис II побеждава силите на фараон Псамтик III. Познавайки любовта на египтяните към котките, Камбис II кара хората си да се групират, оформяйки различни животни, най-често котки и по този начин да нападнат укрепения град Пелузий на р. Нил.

Персийците нарисували изображения на котки върху щитовете си, а според някои източници дори държали в ръце по една котка. Египтяните, несклонни да се отбраняват, за да не навредят на животните, предават града и го оставят в ръцете на персите. Историкът Полиян пише, че след победата Камбис II преминал триумфално през града, хвърляйки котки в лицата на победените египтяни с презрение.

Самото название на животното произлиза от египтяните, които го наричат “quattah”. И тъй като именно Египет бил най-силно свързан с котките, почти всяка европейска страна използвала различни вариации на тази дума – във Франция chat, Швеция – katt, Германия – katze, Италия – gatoo, Испания – gato и т.н.

Котките в Индия

Котките са споменати в две от най-великите произведения на древна Индия – „Махабхарата“ и „Рамаяна“ (и двете от 5-4 век пр.н.е.). В „Махабхарата“ две котки си помагат, за избягат от смъртта, а в „Рамаяна“ бог Индра се преобразява като котка, след като съблазнява красивата слугиня Ахалия, за да избяга от съпруга ѝ. Известната история „Котаракът в чизми“ всъщност е вдъхновена от много по-стара индийска история, включена в сборника „Панчатантра“ от 5 век пр.н.е.

Персийската котка

Според една персийска легенда котките са създадени по магичен начин. Великият герой Рустум веднъж спасил един магьосник от банда крадци. Магьосникът предложил на спасителя си място в неговата шатра и докато стоели под небето, той попитал Рустум какъв дар би искал да получи за това, че му е спасил живота. Рустум отвърнал, че вече има всичко, което иска – в топлината от огъня, аромата на дима и красотата на звездите над тях. Тогаваа магьосникът взел малко дим, добавил пламък и свалил две звезди от небето, като ги държал в ръце. След това духнал и когато отворил длани там стояло едно малко сиво коте с очи, блестящи като звездите.

Котките в Китай

Древен китайски мит разказва, че в началото на света боговете нареждат на котките да наблюдават новото им творение и за да се случва това, ги даряват със способността да говорят. Котките обаче се интересували повече от сън и игра. Три пъти боговете слизали да проверят дали котките вършат работата си добре и трите пъти били разочаровани от тях. На третото посещение котките обясняват на боговете, че не искат да управляват света и номинират хората за тази позиция. Тогава силата на словото им била отнета и дадена на хората.

Котките в Гърция и Рим

Римляните гледали на котките като на символ на независимост, а не като същество, което би могло да им е полезно. Епитафия от 1 век, на която е изобразено малко момиче, държащо в ръце котка, е едно от най-ранните свидетелства за отглеждането на котки в Рим, а в Гърция драматургът Аристофан често включвал котки в творбите си за по-комичен ефект. Сред древните цивилизации обаче, котките са били най-малко популярни сред гърците, най-вероятно заради асоциацията на животното от някои митове с богинята на смъртта и тъмнината – Хеката.

Смята се, че котките са били доведени в Европа от финикийски търговци, които ги пренасяли от Египет. Тъй като финикийците са известни с това, че са търгували с всички цивилизации от онова време, то е твърде вероятно именно те да са разпространили животното и по нашите земи.

Източник: ancient.eu