Първа част от „10 изненадващо древни вида“ можете да видите тук.
5. Фламинго – 18 милиона години
В едно някогашно испанско езеро от епохата Миоцен, което днес е голямо парче варовик, учените са отрили яйца на праисторическо фламинго на 18 милиона години.
Погледнати под микроскоп, петте яйца се оказали доста подобни на тези на модерното фламинго. Забелязвали се някои разлики обаче. Начинът, по който гнездото било направено – от клечки и листа – се различавал доста от калните кули, които розовите птици градят днес. Освен това, модерното фламинго снася само едно яйце, а не пет. След като гнездото прилича повече на това на гмурец и близък роднина на фламингото, учените считат, че то вероятно е принадлежало на предшественик на двете птици.
Бебетата фламинго са сиви или бели и стават розови след няколко години. Цветът им идва от диетата им, с която поглъщат много от пигмента бета каротин – същият като в морковите и тиквите – който се открива в някои водорасли и ракообразни. Ако фламингото спре да яде такава храна, цветът му постепенно ще избледнее.
4. Тръбозъб – 35 милиона години
Приличащ на кръстоска между кенгуру и прасе, този интересен бозайник не е еволюирал особено през последните 35 милиона години. Тръбозъбът има примитивни зъби без емайл и корени, няма ключица и задните му лапи са ципести. Това животно е много неуловимо, както в живота, така и сред фосилите – качествените екземпляри са много рядка находка.
Учените смятат, че тръбозъбът е генетична аномалия, защото гените му почти не са еволюирали с времето, сравнено с други бозайници. Всъщност са еволюирали толкова малко, че вероятно африканското животно е най-близкият жив роднина на общият предшественик на всички бозайници. Тръбозъбът е единственият останал член на разред животни, който датира от времето на динозаврите.
3. Вирджински опосум – 70 милиона години
Единственото двуутробно животно в Северна Америка прилича на комбинация между сладко мече и канален плъх. Фосилните данни сочат, че датира отпреди 70 милиона години, което го прави един от най-древните бозайници на Земята.
Вирджинският опосум е останал почти непроменен през всичкото това време. Също като кенгуруто, той носи малкото си в торба, която е толкова здрава, че може да предпази бебето, ако майката е ударена от кола например. Освен това е и непромокаема, предпазвайки новороденото, когато майката плува.
Никой не може да каже със сигурност откога опосумите се правят на умрели в лицето на опасността, но са доста задобрели в това. Когато няма други възможности, вирджинският опосум може да се преструва на безжизнен цели шест часа, като забавя пулса и дишането си и кръстосва пръстите си. Противно на общоприетото схващане обаче, това се случва доста рядко и тактиката се прилага по-често от по-младите.
По-често опосумът се опитва да изплаши врага си като оголи 50-те си зъба – рекорден брой за бозайник – докато се лигави и плюе, за да изглежда твърде непримамлива плячка.
2. Индийска лилава жаба – 134 милиона години
Лилавата жаба е подскачала около динозаврите в продължение на около 70 милиона години, оцеляла е от бедствието, което ги е затрило, и е доживяла до днес, за да интригува учените. Рядкото земноводно, което достига дължина до 7см и прекарва повечето си живот под земята, е открито едва наскоро в планинската верига Западни Гхати в Индия.
Учените са определили ново семейство за нея, след като ДНК изследванията са показали, че видът е уникален сред жабите и не принадлежи към никоя друга група. Наистина странно създание. Лилавата жаба има малко, заострено лице, директно свързано с безформеното й тяло – не изглежда да има глава или врат.
По време на сезона на мусоните, тази жаба напуска бърлогата си, за да се чифтоса и нахрани с термити. Подземният й живот я прави много трудна за откриване, затова учените не са сигурни колко голяма е популацията на вида.
1. Гинко билоба – 200 милиона години
Едно дърво, което е честа гледка по улиците на много градове и обикновено остава незабележимо, макар да има забележителна история. Това е най-старият вид дърво, останал непроменен до днес – в случая от поне 200 милиона години.
Семената му вонят ужасно, но се смята, че вероятно привлича някои животни, които помагат за разпространението им. Китайците първи са оценили вида преди около 1000 години, когато започнали да го отглеждат заради семената му. И до днес те все още използват семената за медицински цели, а някои лекарствени продукти в западните страни пък са произведени от екстракт от листата на дървото.
Всички други дървета от отдел Гинкови отдавна са изчезнали, оставяйки единствено Гинко билобата, оцеляла след всичко, включително и атомна бомба. Едно дърво растяло до японски храм, когато била взривена атомната бомба над Хирошима през 1945г, но още на следващата пролет се раззеленило. Намирало се на 700м от епицентъра на експлозията.
Видът притежава завидно дълголетие. Дори на 100 години, пак се смята за младо дърво. Безпрецедентното оцеляване на това ботаническо чудо може да се обясни отчасти със способността му да отблъсква вредители и болести, както и навика му да се раззеленява под стрес. Но как е еволюирало и защо другите видове Гинко са изчезнали са въпроси, на които все още нямаме отговори.
