5. Камъни в бъбреците
На Земята 1 на 10 човека образува камъни в бъбреците в даден момент от живота си. Този риск обаче е по-голям за астронавтите в космоса, защото костите им се деминерализират при безтегловност. Така соли като калциевия фосфат се освобождават в кръвта.
Утаявайки се в бъбреците, тези соли могат да образуват камъни с различни размери, от микроскопични до размерите на орех. Освен, че камъните в бъбреците предизвикват непоносима болка, те могат да увредят бъбреците.
При астронавтите това е по-опасно, защото микрогравитацията намалява и обема на кръвта в тялото. На всичкото отгоре, много астронавти не пият препоръчителните 2 литра вода на ден, за да са винаги хидратирани.
Поне 14 американски астронавта са образували камъни в бъбреците малко след края на мисията си. През 1982г пък един съветски космонавт се превивал от болка в продължение на два дни заради бъбречен камък, докато останалите от екипажа гледали безпомощно.
Учените работят по създаването на ултразвуков апарат с размерите на настолен компютър, с който да се откриват камъни в бъбреците и да се изкарват от тялото чрез кратки звукови вълни.
6. Прах
Макар да не знаем какъв ефект ще има прахът от други планети или астероиди върху астронавтите, знаем че лунният прах е проблем за космическите мисии до Луната.
Най-опасният ефект е върху белите дробове, ако прах от повърхността на Луната бъде вдишан от астронавтите. Частиците прах са с изключително остри ръбове и могат да увредят сърцето и белите дробове, предизвиквайки възпаления и повишен риск от рак. Ефектът е подобен на този при вдишването на азбест.
Лунният прах може да предизвика също дразнене и рани по кожата. Всъщност е известно, че може да протрие множество слоеве материал подобен на кевлара. Освен това, ако прахът попадне в окото, той може да увреди роговицата, а това си е голям проблем в космоса.
Учените признават, че не могат да симулират точно условията на Луната за целта на експериментите им. На Земята частиците прах не са във вакуум, нито пък са изложени на радиация. Само още изследвания проведени на Луната, а не в лаборатория, ще дадат на учените достатъчно информация, за да се справят с проблема.
