9. Промени в мозъка
При експерименти в стимулирана среда на дълбокия космос, учените са открили, че излагането на високоенергийни частици, дори в малки дози, кара лабораторните мишки да реагират по-бавно и да се разсейват по-лесно. Освен това в мозъците им се наблюдават промени в протеините.
Но не всяка мишка се повлиява по същия начин. Ако това важи и за астронавтите, учените се надяват да открият биологически маркер, който да им помага да предвидят кои астронавти ще изпитат тези ефекти. След това вече ще работят по методи, с които да намалят ефектите на радиацията върху тези хора.
По-сериозен проблем обаче е болестта на Алцхаймер. „Количеството радиация при една мисия до Марс може да предизвика разпознавателни проблеми и да ускори промени в мозъка, които се свързват с Алцхаймер.“ – обяснява невроученият Кери О’Банион. Колкото по-дълго са в космоса астронавтите, толкова по-голям е рискът за тях.
Добрата новина е, че учените са експериментирали с най-лошия вариант. Те са облъчили мишките наведнъж с пълното количество радиация, което биха получили през цялата мисия. Астронавтите биха били изложени на толкова радиация в рамките на три години, а човешкото тяло може и да се адаптира към по-малките дози.
10. Загуба на зрението
Някои астронавти са се върнали със сериозни, перманентни нарушения на зрението след времето си в космоса. От 300 американски астронавта, изследвани от 1989г до днес, 29% от пребивавалите 2 седмици в космоса са развили зрителни проблеми, а от онези прекарали няколко месеца на Международната космическа станция 60% са с увредено зрение.
Лекари от Университета в Тексас са направили мозъчни скенери на 27 астронавта, които са били в космоса повече от месец. 25% от тях се оказали далекогледи. Колкото по-дълго са астронавтите в космоса, толкова по-сериозен е проблемът с очите.
Учените смятат, че това може да е още един ефект, който изпитва тялото в безтегловност. Изглежда вътречерепното налягане се покачва заради повишеното количество гръбначномозъчна течност в главата. Течността не може да разшири черепа, затова притиска очните ябълки. От съществено значение е да се провери дали този ефект ще изчезне или ще се засили при престой в космоса за повече от шест месеца.
Ако проблемът действително се дължи на вътречерепното налягане, едно възможно решение е да се създава изкуствена гравитация за около осем часа всеки ден. Това може да се постигне чрез въртенето на космическия кораб докато астронавтите спят. Твърде рано е обаче да се каже дали това би проработило.
