Всеки знае, че динозаврите са изчезнали преди милиони години, а вълнестият мамут преди 4500 години – но между и след тези периоди има много други животни, които са изчезнали напълно.
Фразата „мъртъв като додо“ не се е появила от някъде – идва след изчезването на птицата през 1660-те.
По-обезпокоителното обаче е, че скоростта с която животни изчезват, се увеличава значително през последните 1000 години – предимно в резултат на човешка намеса. Прекомерен лов, обезлесяване, болести, замърсяване и всеобщо безхаберие са допринесли за – в някои случаи – перманентното изтребване на цели видове.
За щастие се полагат все повече усилия за опазване и това помага на видовете да оцеляват по-дълго, отколкото се е смятало преди. В много случаи щетата вече е нанесена и няма надежди за завръщане на определени видове. Всъщност има дори такива, които са обявени за изчезнали още преди последният екземпляр да е загинал.
- Западен черен носорог (изчезнал през 2007г)
Някога широкоразпространен в саваната на Субсахарска Африка, западният черен носорог е унищожен от бракониерите в края на 20-и век.
Обитавал Камерун, но също Ангола, Кения, Мозамбик и Южна Африка, този носорог е масово ловуван през първите 30 години на 20-и век – преди законите защита на популацията.
До 1980г обаче популацията на двурогия носорог отново е сведена до стотици и нелегалното бракониерство го довършва през 2007г.
- Бейджи (изчезнал през 2006г)
Китайският речен делфин бейджи е обитавал изключително река Яндзъ в Китай.
Кръстен „богинята на Яндзъ“, този уникален вид сладководен делфин е избиван през периода на Големия скок напред, а популацията му се срива и заради замърсяване на реката, причинено от риболов, енергодобив, лодки и индустриални отпадъци. Въпреки опитите бейджи да бъде спасен, през 2006г експедиция по реката не успява да открие нито един екземпляр и видът е обявен за изчезнал.
- Додо (изчезва през 17-и век)
Ендемична за остров Мавриций в Индийския океан, додо живее щастливо до пристигането на холандците през 1598г. Тогава островът й се вижда тесен, след като птицата и яйцата й са преследвани за храна от моряците, от домашните животни, пристигнали с тях, както и от хищниците, които вече са били естествен враг на додо.
За последно птицата е видяна през 1662г. Тогава за първи път е общоприет факта, че хората могат да допринесат за рязкото измиране на животни.
- Безкрила гагарка (изчезнала през 1852г)
Безкрила птица, прекарвала времето си във водите на Северния Атлантик – между Испания и Канада. Тя не е била роднина на модерния пингвин, макар да е приличала на него.
Виждана дори край бреговете на Великобритания, безкрилата гагарка е ловувана от европейски изследователи за храна и стръв. Перата и перушината й също така са доста търсени в Европа и всички тези фактори в крайна сметка водят до изчезване на вида през 1852г. Направени са опити за спасяването му, но те са твърде закъснели.
- Тасманийски вълк (изчезнал през 1936г)
Така нареченият тилацин е бил голямо хищно двуутробно, наподобяващо кръстоска между кенгуру и вълк.
Местен вид в Тасмания, Австралия и Нова Гвинея, популацията му е била стабилна до пристигането на британските заселници през 18-и и 19-и век.
Тилацинът е имал торба – също като кенгуруто – но е избит поради факта, че е бил хищен и е нападал хора. Изчезването на вида е потвърдено през 1936г – макар да има някои непотвърдени слухове за забелязван тасманийски вълк.
- Занзибарски леопард (изчезнал през 1990-те)
Историята за изчезването на занзибарския леопард е странна – защото изглежда е заради конфликт с хората от Танзания.
Като местен вид на остров Занзибар, мнозина са смятали, че тези леопарди са били любимци на вещици, които са ги изпращали да нападат села и добитък. В резултат на това, както и факта, че хабитата на големите котки в Занзибар е унищожаван така или иначе, местните се заемат систематично да ги избият.
Най-кошмарният период за леопарда е след Занзибарската революция през 1964г, когато най-известният ловец на вещици в Занзибар повежда експедиция за избиването на звяра. Поради класификацията му като „вредител“, популацията на леопарда намалява драстично и закъснелите усилия за спасяването й пропадат.
- Фолклендски вълк (изчезнал през 1876г)
Фолкландските острови са известни с две неща – войната и овцете. Чували ли сте обаче за фолклендския вълк?
Известен като „вара“, този вълк е бил единственият местен бозайник в британската задморска територия преди изчезването си през 1876г.
Приличащ на гривест вълк и отчасти наподобяващ лисица, фолклендския вълк е обитавал Западния и Източния остров, но е избит от заселниците, които се опасявали, че ще изяде овцете им. Когато Чарлз Дарвин посещава островите през 1833г, той заключава, че животното ще последва птицата додо само след няколко години.
- Карибски тюлен монах (изчезнал през 1952г)
Карибският тюлен монах, известен още като морски вълк е морски бозайник, обитавал водите на Карибските острови до 1950-те.
Подобно на други видове, морският вълк е изловен от акулите и хората.
За изчезването му допринася и свръхриболовът на основните му хранителни източници от хората. За последно е видян между Ямайка и Никарагуа през 1952г.
- Атласка мечка (изчезнала през 1870-те)
Единственият местен вид мечка на Африка, оцеляла до модерни времена, е обитавала северната част на континента, между Мароко и Либия.
Не особено добра в катеренето на дървета, за разлика от други мечки, тази е била кафяво-черна и дълга почти 3 метра и е тежала близо половин тон.
Популацията на обитаваща Атласките планини мечка се срива когато Римската империя обхваща Северна Африка. Хората я избиват и залавят, използвайки я в гладиаторски игри. Ловът на мечки като спорт също става популярен през вековете, а появата на огнестрелните оръжия в средата на хилядолетието прави убиването на атласките мечки още по-лесно.
- Японски морски лъв (изчезнал през 1970-те)
Още един морски бозайник в списъка. Японският морски лъв е обитавал Японско море край бреговете на Корейския полуостров и японския архипелаг.
Тъмносив на цвят, този вид е бил доста по-едър от калифорнийския морски лъв и е ловуван от японците, които са използвали мазнината му за лампи, а вътрешните органи за ориенталска медицина. С мустаците му пък са чистели лулите си.
В началото на 20-и век 3200 морски лъва са заловени за кратко време, което води до драстичен спад на популацията и в крайна сметка видът изчезва.
- Каролински папагал (изчезнал през 1918г)
Дребен, зелен папагал, населявал големи части от САЩ, от Ню Йорк до Мексиканския залив, чак до Колорадо.
Наричан още жълтомуцунест, популацията му се срива през 18-и и 19-и век, най-вече заради обезлесяването в страната. Ярките му пера са били използвани за шапките на богати жени, което допринася за избиването му.
- Куага (изчезналa през 1883г)
Може да прилича на колаж между зебра и кон, но това е куага – подвид на зебрата.
Обитавала Южна АФрика, тази зебра е кръстена на повика, който издава – той звучи като „ка-ха-ха“. Видът е бил уникален поради факта, че само главата и шията му са на райета, а тялото му е предимно кафяво.
След холандската колонизация на Южна Африка, куагата е избита от заселниците и по-късно от африканците заради месото и кожата си. Въпреки опитите за спасяването на вида, той изчезва през 1883г.
