Открити са най-малко 10 вида от тях
Експертите са идентифицирали 10 вида акули от тяхното семейство (макар че е възможно да съществуват повече). Девет от тях принадлежат към рода „Sphyrna” (гръцката дума за чук), а десетата е единствен член на своя род – „Eusphyra”. Те се различават и по размерите си – по-малките видове достигат до 1 – 1.5 метра дължина, а големите като Гигантската акула чук може да достигне до над 5 метра дължина и 450 килограма. Средните по размер акули чук са с 3 – 4 метра дължина и тежат около 230 килограма.
Някои са застрашени
Три вида акули чук са изложени на висок риск от изчезване – Гигантската акула чук, Eusphyra blochii, чиято популация е намаляла с 50% през последните 42 години и Раковинена риба чук, която през 2014 година става първата акула, която някога е получавала защита от Закона за застрашените видове на САЩ.
Изглежда, че са се развили сравнително скоро
През 2010 година генетици от Университета в Колорадо сравняват ДНК проби от 8 вида акули чук в опит да очертаят еволюционното развитие на семейството. Резултатите посочват, че акулите чук са започнали да се диверсифицират преди около 20 милиона години. Данните от вкаменелостите разкриват, че акулите съществуват от около 420 милиона години – така че ако учените от Университета в Колорадо са прави, то акулите чук са относително нови на световната природна сцена.
Акулите чук са уникални същества
Техните дълги и плоски глави с форма на чук, се наричат „cephalofolis” и никое друго същество на Земята няма глава, подобна на тази.
Гигантската акула чук обича да плува настрани
Обикновената акула има 8 перки. Вероятно най-разпознаваемата от тях е така наречената гръбна перка, която позволява на акулата да остане балансирана, докато плува. При повечето акули гръдните перки са по-големи от гръбната, но при Гигантската акула чук е обратното. И това оказва огромен ефект върху начина, по който животното плува. През 2016 година бе проведено проучване със специални камери, които следяха движенията на 5 Гигантски акули чук. През 90% от времето животните плуват на една страна – обикновено под ъгъл от 50 до 75 градуса. Експертите смятат, че по този начин те плуват много по-ефективно, защото когато са на една страна, тяхната гръдна перка играе ролята на гръбна.
Един от видовете се храни с морска трева
Sphyrna tiburo е малка акула чук, която обитава топли води. Ловува раци и скариди, но много често се храни и с морска трева. Скорошно проучване, при което е изследвано стомашното съдържание на акулите, установява, че 62% от него е морска трева. Проблемът обаче е, че когато се хранят с нея, акулите трупат килограми. Анализът на изпражненията им показва, че те усвояват само половината количество от тревата, която са изяли. Учените не са сигурни дали акулите са принудени да се хранят с нея или я поглъщат случайно, докато ловуват малки животни. Така или иначе, акулата Sphyrna tiburo е единствената всеядна акула, известна на учените.
Имат по-добро зрение от останалите акули
През 2009 година биологът Мишел Маккомб и екипът ѝ изследват акули от вида Sphyrna tiburo, Eusphyra blochii и Раковинена риба чук, за да сравнят зрението им с това на останалите акули. Те прикрепят записващи устройства точно под очите на акулите и наблюдават движенията им. Учените откриват, че зрителното поле на акулите чук е до три пъти по-високо, отколкото при останалите акули. Това означава, че те имат по-добро усещане за дълбочина в сравнение с другите. За съжаление обаче, това предимство има и своите недостатъци. Тъй като очите на акулите чук са разположени на голямо разстояние едно от друго, животните имат огромно „сляпо“ място между очите.
Веднъж акула от рода Sphyrna tiburo ражда сама
През 2011 година акулата от рода Sphyrna tiburo, намираща се в зоопарка в Омаха, ражда напълно сама. Това е истинска изненада за персонала на зоопарка, защото всички акули там били женски и през последните 3 години не е имало мъжки индивид. В началото те решават, че майката е съхранявала сперма, тъй като много животински видове съхраняват сперматозоиди в продължение на години, преди да ги използват за оплождане. Но след проведените тестове се оказва, че новородената акула няма бащинска ДНК – майката го е възпроизвела чрез собствените си яйцеклетки – феномен, който е известен като партеногенеза. Никога досега подобно размножаване не е било документирано при акули.
