Още

    8 факта за дискалкулията

    Вероятно сте чували за дислексията – неспособността за четене и разбиране на прочетеното. Тя засяга около 15% от световното население. Чували ли сте обаче за дискалкулията – проблемното разбиране на числата, математическото мислене и умения. Особеностите на дискалкулията не са толкова широко известни и именно поради тази причина съществуват огромни проблеми, свързани с нея. Това е така най-вече заради популярното схващане, че „по принцип“ математиката е по-трудна от четенето. Представяме ви няколко факта за дискалкулията, които могат да се окажат наистина полезни.

    1. Терминът „дискалкулия“ възниква през 1940-те години, но добива популярност едва през 1974 година, благодарение на работата на чехословашкия изследовател Ladislav Košč. Той определя заболяването като „структурно разстройство на математическите способности“, причинено от увреждане на частите на мозъка, използвани при математически изчисления, без едновременно да се нарушават общите умствени способности на човека. Днес някои учени използват и други термини за описване на разстройството като „математическа дислексия“.
    2. Съществуват два вида дискалкулия – едната (developmental dyscalculia) е вродената, а другата (acquired dyscalculia) се появява в по-късен етап от живота, обикновено в резултат на инцидент или сериозно нараняване. 
    3. Това, че в университета сме се затруднявали с висшата математика, не означава, че страдаме от дискалкулия. Разстройството обикновено оказва влияние върху умението ни за извършване на съвсем елементарни математически изчисления като 5+2 =7. Хората, страдащи от дискалкулия изпитват трудности с определянето например дали 7 е по-голямо от 5 и често използват пръстите си, за да разберат какъв е резултатът.
    4. Какво причинява дискалкулията? До ден днешен най-популярната теория е, че разстройството е свързано с неспособността на човека да определя количества – нещо, което е съсредоточено в париеталния лоб.
    5. През 2007 година група изследователи от University College London успяват да причинят временна дискалкулия в хора, които никога не са имали такова разстройство, използвайки трансканиална магнитна стимулация (ТМС).ТМС обикновено се използва за лечение на депресия. При това проучване, изследователите повлияли върху париеталния лоб, докато субектът сравнявал количества. Те открили, че той започва да изпитва трудности в преценката си дали едното количество е по-голямо от другото.
    6. Макар че проучването показва, че дискалулията е тясно свързана с проблеми в париеталния лоб и оказва влияние върху разбирането за бройната система, други учени смятат, че някои от хората, страдащи от дискалкулия, вероятно имат други затруднения. Проблемът може да не идва от самото число, а от това, че някои хора не умеят да свържат числото с неговата стойност.
    7. Дискалкулията не се ограничава само с един от половете. Тя се среща еднакво колкото при жените, толкова и при мъжете.
    8. Досега не е открито лекарство срещу дискалкулията. Въпреки това, хората, страдащи от разстройството могат да учат математика, но биха изпитвали чести затруднения.

    Предишна статия
    Следваща статия

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови