Конете са опитомени преди хиляди години и днес съществуват повече от 300 породи. Нека разгледаме някои от най-необикновените.
1. Ахал-текински кон
Най-известен е с невероятната си козина с метален блясък. Този характерен белег, заедно с деликатната му фигура, са му спечелили прякора „супермоделът“ сред конете. Макар блясъкът да се вижда при всеки цвят на косъма, ефектът е най-впечатляващ при бъкскин, светлокафяво, кремаво и перлено.
Необикновеният блясък на козината се дължи на структурата на косъма – плътният му център е с по-малък размер и в някои зони може изобщо да липсва. Прозрачната част на косъма заема това пространство и образува нещо като оптично влакно, което провежда светлината от единия до другия си край.
Породата е произлязла в Туркменистан, където е била използвана от племената за предвижване по суровия терен. Това е енергичен кон с голяма издръжливост. Идеален е за всичко от обяздване и скокове до състезания по издръжливост.
2. Башкирски къдрав кон
От Башкирия идва още един кон с уникална козина, наподобяваща тази на пудел. Къдриците му са особено забележими през зимата, когато косъмът му е по-дълъг. Тези коне са с най-различни размери, от миниатюрни до товарни, и в най-различни цветове, но всички притежават ген, който прави козината им къдрава.
И също като при пуделите, твърди се, че къдравите коне са хипоалергични, което означава, че повечето алергични към конете хора няма да имат проблеми с тази порода.
3. Шварцвалдски жребец
Големите и плътни грива и опашка идеално подхождат на едрата фигура на шварцвалдския жребец. Козината на породата има характерен цвят на тъмен орех, а гривата и опашката са в светло ленено.
Тези коне се срещат само в региона на Шварцвалд, като породата им датира отпреди 600 години. Когато механизацията навлиза широко във фермите и нуждата от силни товарни коне намалява, шварцвалдският жребец едва не изчезва. В началото на 80-те години са били останали едва 160 коня от породата, но правителството започва усилия за опазването й. Все още се счита за застрашена с около 750 коня, но популярността й расте.
4. Камаргски кон
Считан за една от най-древните породи в света, „дивият“ камаргски кон носи със себе си известна доза романтизъм, защото живее в блатата и мочурищата на Камарг в южна Франция. Снимките на сиви, почти бели коне, галопиращи през водата, са известни на всички.
Произходът на породата е забулен в мистерия. Конете са забелязвани още от времето на келтските и римските нашественици на Иберийския полуостров и може би имат връзка с древната порода сутрé, датираща отпреди 17 000 години.
5. Ексмур пони
Още една рядка порода, която живее почти диво. Тези енергични, дребни коне се срещат на Британските острови и са кръстени на мястото, което обитават – бърдата на Ексмур в югозападна Англия. Те са набити коне с уникални черти, които им помагат да се справят с водата и снега, включително допълнителен клепач и плътен слой мазна козина, която ги пази от студа и влагата.
Ексмур понито има невероятна история. Доказателствата за коне в региона са на повече от 50 000 години, като днешната порода е произлязла от тези древни коне. Макар породата да е оцелявала векове наред, Ексмур понитата са изпитали сериозен спад в популация по време на Втората световна война, когато са използвани като мишени за стрелба и са избивани заради месото си. Дори с големите усилия на ентусиасти през последните няколко десетилетия, днес има само около 800 Ексмур понита.
6. Фалабела пони
Миниатюрните коне са уникални, но най-необичайните сред тях вероятно са Фалабела понитата – едни от най-дребните коне. Те рядко са по-високи от 80см. Породата е произлязла в Аржентина в средата на 19-и век и е представена в САЩ през 1962г.
Заради малкия си размер и лесната дресировка, Фалабела понитата са подходящи за коне водачи за хора с физически увреждания. Освен това живеят доста дълго, обикновено 40-45 години.
7. Норвежки Фиорд
Норвежкият Фиорд притежава много отличителни черти. Една от тях е, че е сред най-старите породи коне и е използван във фермите от векове. Има силата и мускулатурата на товарен кон, но е по-малък и по-подвижен.
Може би най-забележителното при него обаче е сиво-кафявата козина с двуцветна грива. Външните косми са в кремав цвят, но отвътре са тъмно кафяви или черни.
8. Джипси ванър
Породата е произлязла като караванен кон сред циганите на Британските острови, където е теглил караваните, в които са живеели.
Джипси ванър е най-известен с красивите си черно-бели шарки, макар да може да бъде и в един цвят, и с плътното и дълго окосмение около коленете и копитата.
9. Коник
Това е прелестен кон със забележителна история. Породата произлиза от Полша. Развъдници между двете световни войни са работили по селектирането на конете, за да заприлича породата възможно най-много на тарпана – див европейски кон, изчезнал през 1910г. Кобилите са били чифтосвани с мъжки от породата Кон на Пржевалски, за да се стигне до тази прилика. Резултатът от всички тези експерименти е днешния коник – сиво-кафяв кон с тъмна лента на гърба.
10. Марвари
Това е конят с най-странните уши. Рядката порода от региона Марвар в Индия е лесно разпознаваемa. Тя води началото си от 12-и век и някога е използвана предимно в кавалерията. Днес се използва най-вече във фермите и за езда.
