Технически, монополите са незаконни… И въпреки това светът е управляван от шепа хора. Тези малцина избраници имат повече пари и повече власт от всички останали хора по света взети заедно. И никой не се опитва да ги спре. За разлика от Microsoft, Monsanto, Standart Oil и др, повечето хора дори не подозират за съществуването им.
5. Почти всичкото порно в интернет е контролирано от една компания
На някои места в интернет ги описват като най-безобидната корпорация, но интернет конгломератът MindGeek е господарят на интернет порното. Дори на пиратското такова. Имайки предвид, че около 35% от всички сваляния в интернет са на такова съдържание, може да се каже, че MindGeek държи ключа за онлайн царството.
От 2007г, MindGeek (тогава наречена Manwin) установява пълен монопол над бизнеса с пиратско порно, позволявайки на всеки да качи своите креватни подвизи анонимно в интернет, благодарение на един от множеството им уебсайтове. А те са наистина много. Може би сте чували за някои от тях, като например YouPorn, PornHub, Xtube, Extremetube или SpankWire. Ако сте ги и посещавали, значи сте направили MindGeek малко по-богати, защото те ги притежават, плюс още стотици подобни.
Но как някой позволява на MindGeek да разпространява толкова съдържание със запазени права? Много просто – те притежават и оригиналните филми, които хората пиратстват. След като получава заем в размер на 9 цифри от съмнителен инвеститор от Уолстрийт, компанията става толкова богата, че направо закупува всяко порно студио, до което успява да се добере. Brazzers, Digital Playground, Mofos, MyDirtyHobby, Twistys, Reality Kings – всички тези и много други, за които се преструвате, че не сте чували, са собственост на MindGeek.
Защо никой не говори за този монопол? Вероятно защото става въпрос за порно. Никой не иска да си има работа с него. Никой кандидат за президент няма да започне да скандира, че порно индустрията има нужда от повече регулация.
4. Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) е ръководена от тайно назначени съдии, които не отговарят пред никого
NSA е една от най-скандалните правителствени организации в света. Една от причините за това е, че тактиките им за наблюдение на населението се считат за неконституционни, но въпреки това те продължават да си правят каквото поискат. Заради тероризма. Въпреки онова, което може да ви каже всеки съд, електронното наблюдение, което прилага NSA върху гражданите на страната е напълно легално в името на предпазването на националните тайни. Питайте шефовете им от Федералния съд за наблюдение (FISC). Ако можете да ги откриете. Но не можете.
FISC е основана през 1978г с цел борба с нелегалните руски шпиони, които затрудняват работата на американските шпиони. Но след като 11 септември превърна всеки в потенциален терорист, FISC бързо се превръща в една от най-могъщите организации, която можете да си представите. Оперира от малък офис – има само 11 съдии с мандат седем години. Всеки от тях се назначава от председателя на Върховния съд. Той сам избира тези съдии, без никакъв надзор от когото и да било.
Основната работа на FISC е да отговаря на исканията на правителството за подслушване и следене на съмнителни лица. Може би това е единствената организация, която би могла да контролира NSA, но не го прави. От 33 900 искания за шпиониране, които FISC са получили от 1979г до 2012г, те са отказали само на 11.
3. Една малка компания решава какво да дават по телевизията
Вероятно никога не сте чували за Media Rating Council, но те са причината всичките ви любими сериали да бъдат спирани, а Чък Лори да се пързаля с кънки по пързалки от кокаин. Основана през 1963г от федералното правителство, за да се бори с измамните ТВ игри, MRC понастоящем се състои от петима души, които имат властта да определят какво да остане в ефир и ги е грижа единствено за рейтинга Нилсън.
Въпросният рейтинг следи 25 000 произволно избрани телевизора, за да определи какво гледат останалите 116 275 000 телевизора в САЩ. Не взема предвид обаче услуги като Netflix, Hulu, Apple TV, Amazon Prime, Roku, iTunes и т.н. въпреки че дори само Netflix биха смазали почти всяка друга голяма мрежа в рейтинг войната. От друга страна други рейтинг системи работят на същия принцип като Нилсън, но често стигат до съвсем други резултати. Причината? Хората зад Нилсън рейтинга често показват подправени данни и са обвинявани, че приемат подкупи.
На практика Нилсън рейтингът е абсолютно безсмислен, но MRC продължава да го счита за златен стандарт и инвестира 20 000 часа годишно, за да го ревизира. Междувременно системата Rantrak директно брои 19 милиона зрители и стига до много по-точни заключения. Тя обаче не е призната от MRC, така че не се взема предвид, когато трябва да бъде решена съдбата на някой от любимите ви сериали.
2. Един човек притежава част от всяка индустрия в Мексико
Карлос Слим Елу е мексиканският Уорън Бъфет, само че по някаква причина е анонимен почти толкова, колкото агент на ЦРУ.
С повече от $70 милиарда зад гърба си, Слим изостава само от Бил Гейтс. Той натрупва състоянието си през 60-те, когато изкупува лоши, почти фалирали компании евтино, трансформира ги в конгломерати за милиарди и след това продава дяловете си за още повече. Първият си милиард прави още през 1991г, а днес е толкова богат, че следващата му цел явно е да притежава цяло Мексико.
Изобщо не преувеличаваме. Слим управлява над 200 компании. Ако говорите по телефона в Мексико, плащате на Слим. Ако ядете в ресторант в Мексико, плащате на Слим. Ако пушите цигари, плащате на Слим. Купувате си дрехи? Плащате на Слим. Имате нужда от ипотека или застраховка? Плащате на Слим. Има причина мексиканците да се шегуват, че страната им се казва Слимландия.
Най-голямата придобивка на Слим обаче е телефонната компания. През 1990г той купува западащата Telmex, приватизира я и я превръща в единствената телефонна компания в цяло Мексико. Telmex контролира 94% от телефонните линии в страната.
След като притежава почти всичко в Мексик, Слим вече хвърлил мерника и на САЩ с TracFone, давайки мобилно покритие на около 25 милиона американци. Освен това притежава голяма част от New York Times.
Разбира се милиардерът е бил обвиняван безброй пъти в монополни практики и дори е глобен с $40 милиона за това, но сами се досещате, че тези пари са капка в морето.
1. Един човек седи на трона на Marvel Comics и е абсолютно откачен
Всеки, който твърди, че е невъзможно да останеш анонимен, не се е опитал достатъчно усърдно. Да вземем например изпълнителния директор на Marvel Comics, Исак Перлмутер. Ето това е негова снимка от 1985г:
А ето това е всяка негова снимка оттогава до днес:
Точно така – човекът, който управлява най-голямото комикс студио в света почти не съществува. Никога не е давал интервю. Има повече снимки на Бигфут, отколкото на Перлмутер.
Човекът зад завесата не е откачен само на тема лично пространство – има легенда, че е ходил на премиерата на „Железният човек“ дегизиран с очила и мустаци – но и на тема пари. Перлмутер веднъж вдигнал скандал на обикновен работник, задето поръчал нов молив, казвайки му, че от стария оставали още цели 5 сантиметра. На главния си редактор път наредил да убие децата му, ако станат обратни като пораснат. Понякога пък уволнява хора просто, за да види как ще се отрази върху Marvel една заплата по-малко.
Перлмутер стои зад решението Терънс Хауърд да бъде заменен от доста по-евтиния Дон Чийдъл в продълженията на „Железният човек“, след като Хауърд поискал повече пари. След като Disney се намесват, те успяват да изолират Перлмутер от филмовата част на Marvel, но той все още контролира всичко останало и ръководи една от най-големите компании в развлекателния бизнес.
