Повече от пясък използваме единствено вода и въздух. Пясъкът е това, от което се градят модерните градове. Общо взето всеки апартамент, офис сграда и търговски център от Пекин до Лагос, Нигерия, е издигнат поне отчасти с бетон, чиято основна съставка е пясъкът. Всеки метър асфалтов път, който свързва тези сгради, също е направен от пясък. Както и всеки прозорец на всяка една от сградите.
Пясъкът е основна съставка, която прави модерния живот възможен. Но ето, че започва да се изчерпва.
Причината за това е все по-големият брой разрастващи се градове, особено в развиващите се страни. Всяка година хората на планетата стават все повече и всяка година повече и повече от тях се местят в градовете. От 1950г градското население по света е набъбнало от 746 милиона на 3.9 милиарда.
Според програмата на ООН за околната среда, само през 2012г светът е използвал достатъчно бетон да построи стена с височина и дебелина 27 метра около екватора. От 2011г до 2013г Китай е използвал повече цимент, отколкото САЩ за целия 20-и век.
За изграждането на тези градове, хората извличат нечувани количества пясък от земята. Използваемият пясък е ограничен ресурс. Пустинният пясък, ерозиращ от вятъра, а не от водата, обикновено не е годен за строителството. За да получим пясъка, от който се нуждаем, копаем в речните дъна, воднистите райони и плажовете.
Извличането на пясък е индустрия за $70 милиарда. Тя обхваща от мултинационални компании с тежки машини до селяни с лопати и кофи. На местата, където сухоземните източници са изчерпани, миньорите са се обърнали към морето.
Това често струва скъпо на природата. В Индия, извличането на пясък от реките унищожава екосистеми, убива безброй риби и птици. В Индонезия, две дузини малки острови са изчезнали от 2005г досега заради добива на пясък. Във Виетнам, миньори са поразили стотици акри гори, за да се доберат до песъчливата почва под тях.
Пясъчни миньори са унищожили коралови рифове в Кения и са подкопали мостове в Либерия и Нигерия. Добивът на пясък в Санфранциския залив се свързва с ерозиращите плажове в региона.
И хората също страдат. Добивът на пясък е довел до смъртоносни инциденти в Саудитска Арабия, Южна Африка и Гамбия. В Индия и Индонезия активисти и правителствени служители, които се борят с черния пазар и мафията, биват избивани.
По-строгите закони могат да предотвратят много от тези негативни ефекти и го правят в повечето развити страни. Но има един голям недостатък. Пясъкът е много тежък, което го прави скъп за транспортиране. Ако забраните добива на пясък в задния ви двор – както много американски общности се опитват да направят – тогава той трябва да бъде доставян от другаде. Това покачва цената. Бетонът е относително евтин; ако цената за строежа на нова сграда или път се удвои, това ще удари здраво икономиката.
Да не споменаваме и за увеличаването на трафика и замърсяването. Калифорнийската управа е изчислила, че ако дистанцията за транспорт на пясък и чакъл се удвои от 25 на 50 мили, камионите ще горят около 50 милиона галона повече дизел всяка година.
Можем да произвеждаме повече пясък, но разрушаването на скали или раздробяването на бетон е скъпо, а полученият пясък няма много приложения. Можем да използваме алтернативни вещества в някои случаи, но кое е това, от което ще можем да намираме по 40 милиарда тона годишно?
Едва ли някога сте се замисляли за пясъка – откъде идва и как го добиваме. Но един свят на седем милиарда души, все повече от които искат апартаменти, в които да живеят, офиси, в които да работят и молове, в които да пазаруват, вече не може да си позволи този лукс.
Някога е изглеждало сякаш планетата е разполагала с безгранични запаси от петрол, вода, дървета и земя. Научихме обаче по трудния начин, че нито едно от тези неща не е безкрайно и цената, която сме платили досега за изчерпването им се покачва много бързо. Налага ни се да пестим, рециклираме, да откриваме алтернативи и като цяло да се отнасяме по-практично към употребата на тези природни ресурси. Така трябва да започнем да мислим и за пясъка.
