Всеки стопанин на куче знае издайническото изражение на куче, което е направило нещо лошо.
Може да се е изходило на пода. Може да е скъсало дивана или килима. Знаете, че е направило нещо, то също. Понеже сте човек, виждате това изражение и му придавате честа човешка емоция: вина.
Логиката е пълна: Кучето ви е било само, направило е нещо, което не трябва и когато го обвините, лицето му казва всичко. Истината е, че въпреки логиката, кучето всъщност не изпитва вина. Вместо това изпитва много по-първична и срещана емоция: страх.
Този извод е базиран на изследване от 2009г, проведено от специалистът по поведение на кучетата д-р Александра Хороуиц. Тя се е фокусирала върху това как хората интерпретират кучешките емоции през призмата на човешките. Иначе казано, хората погрешно придават на кучетата емоции, базирани на човешките. „Виновното“ изражение е най-големият пример за това.
„Поглеждам към куче с виновно изражение и всичко ми говори, че то се чувства виновно. Наистина е така. Програмирани сме да го виждаме така, никой не е виновен.“ – казва д-р Хороуиц.
Изражението е добре познато: кучето се снижава, показва бялото на очите си, докато ви гледа. Може да дръпне ушите си назад, да скимти или да ближе въздуха. Всичко това са признаци за страх – признаци, които хората погрешно интерпретират като вина.
Всъщност реакцията на кучето е в отговор на поведението на стопанина му и всъщност демонстрира страх от наказание, а не вина.
И все пак, кучетата изпитват ли вина? Може би. Може би не.
Малко вероятно е, понеже мозъкът на кучето е устроен много по-различно от човешкия. И все пак доста си приличат. Най-съществената разлика обаче е в размишлението – кучетата не мислят върху минали постъпки и не се чудят дали са направили нещо нередно.
При някои животни има доказателства за планиране на бъдещето и запомняне на специфични епизоди от миналото. При кучетата обаче не са открити такива. Това не означава, че няма такива, а че е наистина трудно да се открият чрез експерименти.
Кучетата имат спомени, разбира се, но мисленето за миналото при тях по начина, по който го правят хората, вероятно става съвсем различно.
