Бяхме изненадани да научим, че въпросът, който задаваме в заглавието, всъщност все още няма отговор. Произходът на окраската, с която са покрити някои животни, продължава да бъде загадка за науката, но руски учени се приближават все по-близо до разкриването й.
Характерни промени в телата на много организми могат да бъдат описани посредством математически формули. Така например червата на всички гръбначни попадат под една и съща математическа формулировка, същото важи и за възникването на петната и ивиците върху някои биологични представители. С тази разлика обаче, че формулата там все още не е ясна.
Към настоящия момент науката е открила гени, свързани с окраската на животните, но все още продължава да не бъде ясен механизмът на тяхната поява.
Андрей Зарайский е учен от Института по биоорганична химия към Руската академия на науките. Заедно със свои колеги от Московския държавен университет и Физичния институт на Руската академия на науките в руската столица той проучва въпроса, свързан с животинската окраска. И заедно стигат до нова следа, която би могла да бъде обяснение за нейното възникване.
В работата си учените използват формули, разработени от Алън Тюринг през 50-те години на XX век. Още тогава британският гений изразява предположение, че петната и ивиците се пораждат от наличието на две химически вещества в зародишите, които се разпространяват във всички ембриони и въздействат помежду си.
От изследванията на Тюринг става ясно, че разликата в скоростта на движение на веществата в организма водят до специфичните петна, ивици и точки. Счита се, че подобно е обяснението и за растежа на структури в тялото на човека, например палци на краката и ръцете.
Ръководейки се от тези изчисления, учените наблюдават молекулите и през последните години предполагат кои биха могли да бъдат тези, отговорни за окраската върху животните. Проблемът в проучването идва от това, че до този момент се е предполагало, че тези молекули ще бъдат устроени по различен начин от останалите. В крайна сметка се оказва обаче, че всички си приличат и оттук възниква въпросът как се формира окраската.
Руските учени имат отговор. Според тях на скоростта на въпросните молекули влияе взаимодействието им с протеиновите структури, която е отговорна за поддържането на клетките и миграцията им, докато се развива зародиша. Те създават математически модел и проследяват как два протеина – WNT и DKK, които управляват растежа на космените фоликули в ембриони на плъхове, взаимодействат помежду си в междуклетъчна среда. Те откриват, че WNT се свързва силно с нея, когато при DKK важи обратното. Това води до концентрирано разпределение на WNT молекулите, които оформят „гора“ сред бъдещите космени фоликули върху тялото.
В момента учените търсят отговор на въпроса как този процес се управлява. Ако това се случи, те ще докажат, че този механизъм е отговорен за появата на животинската окраска.