- Със своята суша, червеникав ландшафт и температурите, които са толкова високи, че са способни да разтопят олово, Венера е аналог на ада в нашата слънчева система. Създаване на годна за живот база на Венера е стъпка, надвишаваща нашите технологични възможности в момента, но нека видим какъв би бил животът ни, ако все пак живеехме там?
Венера често е смятана за близначка на Земята, тъй като размерите и съставът на двете планети са подобни. Затова не е изненада за нас, че НАСА, Съветската космическа програма и Европейската космическа агенция изпращат множество космически кораби, които да я изследват.
В началото на 1990-те години, космическият апарат на НАСА – „Магелан“ използва радарни сигнали, за да картографира 98% от планетата (не можем да видим повърхността на Венера заради дебелата облачна покривка). След това Венера е забравена, но само до 2005 година, когато Европейската космическа агенция изпраща космическия кораб “Venus Express”, чиято цел е да изучава атмосферата на планетата. След това изследване, учените казват, че „повърхността на Венера е доста различна от тези на другите планети в слънчевата система“.
Радарните изображения от „Магелан“ показват, че на Венера има планини, кратери, хиляди вулкани, някои от които са много по-големи от тези на Земята, канали с лава (дълги около 5000 километра), пръстеновидни структури, наречени „корони“ и необичайни форми, наречени тесери. Интересното е, че равнинният терен обхваща около 2/3 от повърхността на Венера. Тези равнинни райони може би са най-добрите места за създаване на база за живот.
Разходките на Венера едва ли биха били приятно изживяване. Повърхността й е напълно суха, тъй като тя страда от ефекта на парниковите газове. Това означава, че атмосферата е изпълнена със задържащ топлината въглероден диоксид и поддържа температура от около 465 градуса по Целзий.
Гравитацията на Венера е по-ниска от земната, така че ще можем да скачаме малко по-високо, а предметите ще ни се струват по-леки. Възможно е да не забележим разликата в гравитацията, но определено ще усетим плътната атмосфера. Въздухът е толкова гъст, че ако се опитаме да движим ръката си бързо, непрестанно ще усещаме силното съпротивление – нещо като усещането, когато се движим под вода.
Налягането на повърхността на Венера е 92 бара. За да усетите такова голямо налягане тук, на нашата планета, ще трябва да слезете на 914 метра под морското равнище.
На Венера й отнема 225 земни дни, за да обиколи Слънцето и 243 дни, за да се завърти около оста си. И тъй като Венера се върти в обратната на въртенето на Земята посока, Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток.
От Земята небето изглежда синьо, но на Венера то ще изглежда червено или оранжево, заради начина, по който молекулите на въглеродния диоксид разсейват светлината, идваща от Слънцето. То няма да се вижда като определена точка в небето, а ще изглежда по-скоро като неясен жълтеникав оттенък, стоящ зад гъстите облаци. Нощите са изключително тъмни и в небето не се виждат никакви звезди.
Високо в атмосферата на Венера, ветровете се движат със скорост от 400 км/ч – по-бързо от торнадо или ураган на Земята. На повърхността на планетата обаче, ветровете се движат със скорост от 3 км/ч.
Ако живеехме на Венера, голяма опасност за нас биха представлявали активните вулкани. За разлика от Земята обаче, на Венера няма земетресения, тъй като няма тектонични плочи, които да ги предизвикват, чрез разместването си. Покачването на температурите би довело до изригването на голяма част от вулканите, което от своя страна може да ни убие почти веднага.
Но ако решим да се оплачем на приятелите си от лавата, която е унищожила дома ни на Венера, ще трябва да почакаме, защото съобщенията ни биха достигнали Земята след няколко минути – ако планетите се намират в най-близкото си положение. Когато двете планети са най-отдалечени една от друга, на съобщенията ни ще им трябват 15 минути, за да достигнат до получателя си.
