1. „Гадсби“ от Ърнест Винсънт Райт
Някои биха казали, че „Гадсби“ е книга за „силно привличане и любов“, но самият автор не би използвал точно тези думи. Вместо това, Ърнест Райт би използвал думи, в които няма буквата „е“. Това е така, защото през 1939 година той си обещава да напише книгата изцяло с думи, в които не участва „е“ – най-често срещаната буква в английския език.
По този начин Райт иска да докаже, че всеки велик автор може да работи по този труден начин и въпреки това, да успее да разкаже завладяваща история. Той дори изтръгва бутона с буквата „е“ от пишещата си машина и поставя богатия си речник на изпитание.
Когато публикуването на книгата е обявено, един скептик пише писмо на Райт, в което твърди, че създаването на такава книга е невъзможно. В увода на книгата, авторът пише, „Добре, невъзможното е постигнато“. За съжаление той не доживява да види успеха на творбата си, тъй като умира през същата година, в която „Гадсби“ е издадена.
2. „Скафандърът и пеперудата“ от Жан-Доминик Бауби
Много автори преминават през какви ли не болести и душевни мъки, за да завършват своите шедьоври, но едва ли някой е страдал толкова, колкото Жан-Доминик Бауби – главният редактор на френското модно списание „Elle”.
През 1995 година, когато е на 43 години, Бауби претърпява сърдечен удар, след което изпада в кома за два дни. Когато се събужда, цялото му тяло, освен левия му клепач, е парализирано. Въпреки това, Бауби е решен да пише. Използвайки само своето огромно въображение и единственото си мигащо око, той започва работа по „Скафандърът и пеперудата“. Бауби работи с помощник, който му показва буквите, а когато посочи правилната, Жан-Доминик премигва с окото си, за да потвърди.
Книгата му се превръща в бестселър в цяла Европа. За съжаление Бауби умира през 1997 – скоро след като излиза първият тираж. Той пропуска не само преводите на произведението си, но и филмовата му екранизация, направена през 2007 година.
3. „Transcendence-Perfection” от Шри Чинмой
Преди смъртта си през 2007 година индийският мистик Шри Чинмой пише около 1000 книги, 20 000 песни и 115 000 поеми. Някои са на родния му език – бенгалски, а други на английски. Очевидно Чинмой е пишел изключително бързо, но никога не е бил толкова бърз, колкото на 1.11.1975 година, когато пише „Transcendence-Perfection” (колекция от 843 поеми) само за 24 часа.
Как може Чинмой да е толкова производителен? Той вярва, че ключът се крие в медитацията. „Външният ум е като повърхността на море. На повърхността морето е бушуващи вълни… но когато се гмурнем на дълбоко, същото море е мирно, тихо и спокойно. Там откриваме източника на творчеството“.
4. „Бдение над Финеган“ от Джеймс Джойс
Джойс завършва „Бдение над Финеган“ само 2 години преди смъртта си през 1941 година. По това време той е почти напълно сляп, затова диктува на своя приятел Самюел Бекет. Когато „Бдение над Финеган“ е завършена, тя се превръща в една от най-трудно разгадаемите и тайнствени произведения на английската литература.
5. „Washington Crossing the Delaware” от Дейвид Шълман
Етимологът Дейвид Шълман наистина обича думите. Той има огромен принос за Оксфордския английски речник. По време на Втората световна война служи в армията и използвайки езиковите си умения, успява да дешифрира японските кодове. Най-удивителната му работа обаче, се появява през 1936 година, когато пише сонета „Washington Crossing the Delaware”.
Това, което прави произведението толкова забележително е, че всеки от 14-те стиха е анаграма на заглавието. Нещо повече, стиховете образуват римуващи се строфи, които разказват някаква история.
