„Опиумните войни“ са войни, водени между Англия и Китай в средата на 19 век заради опитите на китайските власти да спрат нарастващия приток на опиум, произвеждан и внасян от чужбина. Истинската причина за Първата опиумна война (1839 – 1842), наричана още Англо-китайската война, е китайската съпротива срещу британските искания за свободна търговия с опиум. С цел да бъде сложен край на високите такси за внос в Китай (по това време се заплаща единствено в сребро), както и да се прекратят другите ограничения за чуждестранна търговия, британците намират претекст за война, след като Китай забранява вноса на наркотика и конфискува този на английските търговци.
Опиумът отдавна се използвал в Китай в традиционната медицина, но през 17 и началото на 18 век неговата употреба за други, не медицински цели, нараства главоломно, като той е използван от хора от всички социални класи. „Британската източноиндийска компания“ превозва към Китай огромни количества опиум, отглеждан в Индия, който бил разменян за чай и други продукти. Китайското правителство започва да се тревожи за нарастващия брой хора, употребяващи опиум в ежедневието си и през 1799 година забранява вноса на наркотика и обявява смъртно наказание за незаконния му трафик.
Въпреки забраната, търговията продължава да процъфтява, а частни търговци от Англия и други западни страни, включително САЩ, реализират огромни печалби от продажбата на опиум в Китай. Към края на 1830-те години чуждестранните търговци внасят в Китай около 2 тона опиум годишно. Контрабандата разстройва търговския баланс в страната и икономиката стои на ръба на колапса.
През 1839 година китайските митнически власти конфискуват опиум, който британските търговци са планирали да предлагат на пазара в пристанищния град Гуанджоу. В отговор на това Великобритания отхвърля легитимността на китайската забрана за опиум и заплашва да използва военна сила, ако конфискуваният наркотик не бъде върнат на британските търговци. След отказа на Китай, английската флота заобикаля Гуанджоу и крайбрежните зони около него. Войната продължава до 1842 година, когато китайците са принудени да подпишат Нанкинския договор, с който се задължават да компенсират британските търговци за изгубения опиум.
Търговията с опиум продължава и дори процъфтява благодарение на щедрите привилегии за внос, които Нанкинския договор предоставя на британските търговци. Този пръв договор е част от т.н. „Неравноправни договори“, след които Китай отваря 5 крайбрежни града, включително Гуанджоу, за търговия с британците и налага много ниска тарифа за техния внос. През 1844 година Франция и Америка принуждават Китай да им предостави същите търговски права като тези на англичаните.
Втората опиумна война (1856 – 1860) започва, когато британците подновяват военните действия, след като китайските власти задържат английския кораб „Ароу“, занимаващ се с контрабандна търговия. Те виждат в това ясно нарушаване на правилата от договора. Този път Франция се включва във войната на страната на Великобритания, стартирайки наказателна експедиция във вътрешността на страната, след като първоначалната британска атака е отблъсната от китайците. И така, през 1858 година Китай е принудена да подпише Тянцзински договор (още един от Неравноправните договори). Тя обаче не се съгласява с всички негови условия и през 1860 година английски и френски военни завладяват столицата Пекин и принуждават Китай да се предаде напълно.
Заради Тянцзинския договор е отворен Пекин, който е затворен за търговия по онова време, откриват се и още 11 крайбрежни града за чуждестранна търговия, а търговията с опиума е напълно легитимирана. През 1860 договори с подобни условия са подписани с Франция, САЩ, и Русия.
Опиумните войни отбелязват началото на период, през който Китай робува на чужди сили. Победената страна е принудена да легализира вноса на опиум, да приеме несправедливи условия за външна търговия, да отвори многобройни пристанища за внос и да освободи западняците от голяма част от китайските закони. Независимостта на страната е толкова ограничена през този период, че китайците гледат на опиумните войни като на национален позор до ден-днешен.
Източник: www.encyclopedia.com/
