„Persica” на Ктезий
Ктезий е гръцки лекар и историк, работил в двора на персийските владетели Дарий II и Артаксеркс II от 405 до 398 година пр.н.е. След като се завръща в Гърция, Ктезий пише произведението „Persica”, което се състои от 23 тома и в което е описана историята на Средния изток. Първите 3 книги са посветени на историята на асирийците, от 4 до 6-та книга – на мидийците, книгите от 7 до 13 са посветени на възхода на Персийската империя по време на Кир II Велики, a последните книги описват първите 8 години от царуването на персийския владетел Артаксеркс II – период, на който самият Ктезей е бил пряк свидетел. „Persica” е почти изцяло изгубена, като от нея са оцелели само някои фрагменти. Днес някои историци смятат, че „Persica” е представлява художествена измислица и няма историческа достоверност.
„Babyloniaca” на Берос
Берос е древен вавилонски духовник, астроном и физик, живял през 3 век. Той е автор на „Babyloniaca”, която се състои от три книги, описващи историята на Вавилон. Книга първа описва страната Вавилон и нейното създаване, Книга втора описва историята на Вавилон от митологичното създание Оанес до управлението на вавилонския цар Набонасар (около 8 век пр.н.е). Книга три описва политическата история на Вавилон до времето на Александър Велики. Една от целите на Беорс е да представи вавилонската история така, че тя да не е отклонена от погрешните схващания на някои гръцки автори. Всички копия на „Babyloniaca” са изгубени, а части от съдържанието ѝ са достигнали до нас благодарение на различни фрагменти.
„За измерването на Земята“ на Ератостен
Ератостен е математик, астроном и географ, считан за създател на географията. Той пише трактат, наречен „За измерването на Земята“, където пресмята обиколката на нашата планета въз основа на ъглите, под които падат слънчевите лъчи, както и въз основа на разстоянието между различните градове. В трактата Ератостен пише, че обиколката на земята е 40 000 километра.
Книгите на индийската философия „чарвака“
Идеята, че Индия винаги е била страна, почитаща духовното, се оспорва от това древно философско учение, известно като „чарвака“ – едно от най-материалистичните движения, създавани някога. „Чарвака“ възниква в епохата на Махаджанапада (6-3 век пр.н.е.). Според тази философия всичко в света е изградено от земя, въздух, огън и вода, както и че онова, което не може да се възприеме чрез сетивата, не съществува. „Чарвака“ твърди още, че небето и адът са създадени от човека, а истинската цел на религиозните практики е да се осигури добър живот за духовниците.
„Хексапла“ на Ориген
„Хексапла“ е издание на Стария завет на Библията, създадена от древногръцкия учен Ориген. Тя позволява да се сравнят различните преводи на Стария завет, защото се състои от шест паралелни текстови колони, всяка от които представя различна версия. Ориген работи върху „Хексапла“, която е около 7000 страници, в продължение на 20 години. Само няколко фрагмента от това огромно произведение са оцелели до наши дни, като през 1875 година оцелелите части са публикувани.
Енциклопедията на император Мин Юнлъ
Китайският император Мин Юнлъ нарежда да се създаде огромна енциклопедия – задача, чието изпълнение изисква участието на хиляди китайски учени. Енциклопедията е завършена през 1408 година и съдържа всички знания за мисълта и писането, които императорът сметнал за съществени. Резултатът – 22 937 страници, обхващащи 11 095 тома. Обемът на енциклопедията я прави прекалено скъпа за копиране. По-малко от 400 тома са оцелели до днес, а са публикувани само около 800 страници, което е по-малко от 4% от оригиналната енциклопедия.
