Заедно с вълнестия мамут, саблезъбият тигър (познат още като смилодон) е един от най-известните бозайници от Плейстоцена. Но знаете ли, че този страховит хищник е далечен роднина на съвременния тигър или че неговите кучешки зъби са били толкова крехки, колкото и дълги?
1.Всички съвременни тигри са подвидове на Panthera tigris (Сибирският тигър например е познат като Panthera tigris altaica). Саблезъбите тигри обаче са вид котки, известни като „Smilodon fatalis”, които са далечни роднини на съвременните лъвове, тигри и гепарди.
2. Макар че днес смилодоните са най-известните саблезъби котки, през Неозоя в тяхното семейство има още няколко вида, включително Barbourofelis, Хомотерии и Мегантереони.
3. Най-неизвестният член на семейството на смилодоните е малкият (около 70 килограма) Smilodon gracilis. Северноамериканският Smilodon fatalis (този, който повечето хора наричат с общото име саблезъб тигър) е бил само малко по-голям (около 90 килограма). Най-внушителният сред тях е южноамериканският смилодон, като мъжкият може да достигне до половин тон.
4. Едва ли много хора биха се интересували толкова от саблезъбите тигри ако те бяха просто огромни котки. Това, което ги прави толкова забележителни са техните големи извити кучешки зъби, които при някои видове достигали до дължина 30 сантриметра. Още по-странното е, че макар да са били големи, кучешките зъби били изненадващо крехки и чупливи. По време на битка те често се чупели, но никога не израствали наново.
5. Саблезъбите тигри можели да отварят челюстите си под ъгъл от 120 градуса – или около 2 пъти по-широко от съвременните лъвове. Парадоксалното обаче е, че различните видове смилодони не можели да прилагат голяма сила, когато се хранели с плячката си, защото трябвало да предпазват скъпоценните си кучешки зъби.
6. Огромните, но крехки кучешки зъби на саблезъбия тигър, заедно със слабата им челюст показват, че животните имали особен стил на ловуване. Палеонтолозите смятат, че смилодоните се нахвърляли върху плячката си от по-ниските клони на дърветата, после забивали зъбите си в шията на жертвата си, след което се оттегляли на безопасно разстояние, където изчаквали раненото животно да умре.
7. Много от съвременните големи котки живеят на прайдове, което кара палеонтолозите да смятат, че саблезъбите тигри също не са живели самостоятелно. Доказателство за това е, че много от откритите фосили посочват, че смилодоните са умирали много често от старост или от хронични заболявания. Те не биха могли да оцелеят толкова дълго, ако са живели самостоятелно – имали са нужда от помощ или поне от протекция от другите членове на прайда.
8. Не само големите кучешки зъби различават саблезъбите тигри от съвременните големи котки. Те имали сравнително дебел врат, широк гръден кош и къси, мускулести крайници. Тези техни характеристики имат много общо с начина им на живот – тъй като не се налагало да преследват плячката си, а само да скочат върху нея от клоните на дърветата, на саблезъбите тигри не им било необходимо да имат голямо и лесно подвижно тяло.
9. Защо саблезъбите тигри са изчезнали от лицето на Земята към края на последния Ледников период? Малко вероятно е ранните хора да са разполагали с начини, по които да ги преследват, затова експертите смятат, че измененията в климата са довели до постепенното им изчезване.
