Игнац Земелвайс е една от най-умните личности, за които мнозина дори не са чували. Той е унгарски лекар от средата на 19 век, който е първият, опитал се да популяризира миенето на ръцете сред докторите, но в крайна сметка е взет за присмех от цялата медицинска общност заради това.
Всичко започва през 1847 година, когато Земелвайс става началник на родилното отделение в “Allgemeine Krankenhaus” – най-голямата болница във Виена, Австрия. По онова време една от шест жени умира след раждане от така наречената „следродова треска“. Симптомите винаги били едни и същи – родилката имала тръпки, треска, коремът ѝ се превръщал в изключително болезнено място и в рамките на няколко дни тя умирала, оставяйки новороденото си без майка.
Аутопсиите също били винаги еднакви – лекарите и студентите по медицина знаели, че когато отворят тялото ще бъдат посрещнати от такава силна и зловонна миризма, че на повечето студенти веднага им прилошавало. Всички органи на мъртвите жени били подути, възпалени и крайно повредени.
Обясненията за честите смъртни случаи били разнообразни, а някои от тях изключително странно звучащи. Някои доктори вярвали, че причината за смъртността е „студеният въздух, който навлиза във влагалището“, а други, че кърмата на майката се насочвала от гърдите към други части на тялото. Трети смятали, че причината са вредните частици във въздуха, а други че това е свързано с естествената физика на жените – някои просто получавали „следродова треска“, а други не и лекарите не можели да направят нищо по въпроса.
Тук се появява Игнац Земелвайс. Като началник и на двете части на отделението (едното, където се извършвали ражданията и другото, където се обучавали студентите по медицина) той забелязва, че смъртността, причинена от „следродова треска“ е 10 пъти по-висока във втората част на отделението (при студентите). Възможно ли било да има връзка, се пита той, между лекарите и студентите, които често ходели на дисекция на трупове, и ужасните смъртни случаи на тези жени?
След като разследва нивата на заболяемост и в двете части на отделението, както и сред населението като цяло, Игнац Земелвайс бил сигурен в едно нещо – честотата на смъртните случаи от „следродова треска“ в болница, ръководени от лекари, била много по-висока от смъртността в цяла Виена, включително при раждания в къщи и дори сред бедните и просещи по улиците майки. Земелвайс осъзнава, че буквално било по-безопасно да родите детето си в някоя тъмна уличка, отколкото да го родите в болница, където работели едни от най-добре обучените лекари в цялата страна.
Тогава той осъзнава – вероятно нещо се предава от аутопсиите на труповете към раждащите жени. Често студентите по медицина участвали в аутопсии, след което с неизмитите ръце, с които вършели това, пристигали в родилното, за да асистират при раждането.
Земелвайс предполагал, че потенциално смъртоносни частици били прехвърляни от едното на другото място заради мръсните ръце на лекарите и студентите там. Затова той принуждава всички, с които работи, да дезинфекцират ръцете си с хлор преди да се появят в родилното и по този начин смъртността сред родилките била намалена с 1.2% само в рамките на година.
Въпреки това, дори при изключително убедителни доказателства, показани на практика, медицинската общност пренебрегва твърденията на Земелвайс, отбелязвайки, че той най-вероятно вреди на собствените си пациенти.
Научната общност просто не успява да вземе думите на Земелвайс сериозно, тъй като откритията му посрамвали останалите лекари, както и медицинските доктрини, които те изучавали. Скоро той губи уважението на колегите и началниците си. Кариерата му никога не се възстановява и в крайна сметка Земелвайс започва да показва признаци на психическо заболяване. Приет е в психиатрична клиника през 1865 година, където е пребит до смърт от охранителите. Макар че днес е всепризнат лекар, той не доживява да види работата си потвърдена от медицинската общност.
Името на Игнац Земелвайс се свързва и с понятието „Земелвайс рефлекс“, което описва човешката склонност да отхвърля или игнорира нови доказателства, които противоречат на установените норми или вярвания.
