Сюжетът на почти всяко произведение на Джейн Остин (1775-1817) се върти, както е добре известно на всички, които са чели поне един от нейните романи, около определена любовна история: двамата млади герои преодоляват различни препятствия заради щастливо съвместно съществуване, с други думи – в името на брака. Героините на Остин, особено по-възрастните жени, тоест майките и лелите, са обсебени от фикс-идеята да уреждат личния живот на своите дъщери и племенници. Тази атмосфера е исторически правдива.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. в Англия жена от средната класа, която не успявала да създаде семейство, била сполетявана от доста нерадостна съдба. Добре било все пак, ако финансите на семейството позволявали да се осигури достоен живот на „старата мома“. Но ако родата й не била заможна, нейният живот бил труден. Тогава все още жените от средната класа не било общоприето да работят, а места за гувернантки, което било горе-долу приемливо, невинаги се намирали.
Бракът в онази епоха се разглеждал повече от гледна точка на икономическата и социална изгода. Романтичната съставка „любов“ била просто евентуален приятен „бонус“, но нищо повече. След женитба зестрата на момичето преминавала в пряко разпореждане на мъжа – затова и младежите, които искали да попълнят бюджета си чрез успешен брак, търсели богати наследнички.
Семейството на Остин, където и двамата родители произхождали от стари и уважавани родове, не било бедно и не изпитвало лишения, но и не можело да се каже, че е богато. Джейн имала шестима братя и сестра Касандра, нейната довереничка и любима компаньонка. Предвид финансовото положение на семейство Остин, нито Джейн, нито Касандра можели да очакват, че някой заможен джентълмен ще бъде съблазнен от финансови ползи при женитба с някоя от тях – така, че трябвало да разчитат на природното си обаяние и женски чар.
На 20 години Остин се увлякла по своя съсед Томас Лефрой, който впоследствие направил успешна кариера като съдия в Ирландия. Томас и Джейн се срещнали на няколко бала, и Остин споменава младежа в писмо до сестра си. Тя доста завоалирано намеква, че очаква някакво предложение от Лефрой – но не уточнява дали е предложение за брак или прозаична покана за танц.
Има няколко версии защо този лек роман (днес вероятно биха го нарекли доста по-грубо „флирт“) не се е превърнал в нещо по-сериозно. Може би някой от роднините на Лефрой не одобрил такава връзка, или Томас не проявил достатъчно интерес, или пък самата Джейн отхвърлила идеята поради това, че потенциалният годеник все още нямал достатъчно средства да издържа семейство.
Тя имала още един кратък и много загадъчен роман – с някакъв млад студент по богословие. Остин го срещнала през летния сезон, когато семейството й почивало на крайбрежието. Не е ясно какво точно се случило: дали младежът си тръгнал с обещание да се върне следващото лято, но за нещастие починал, или пък се оженил за друго момиче. Дори се знае името на предполагаемия възлюблен на Джейн – Сам Блакел. Вероятно от кореспонденцията на Остин със сестра й би могло да се узнаят подробности за тази интригуваща история- но след смъртта на писателката Касандра унищожила голяма част от писмата с най-добри намерения, за да запази в тайна някои аспекти от личния живот на Джейн.
Веднъж Джейн все пак получила предложение за брак. Това се случило през 1802 година. Вече доста „стара“ според мерките на онази епоха, 27-годишната Остин гостувала понякога заедно с Касандра при приятелското семейство Биг. В една от вечерите Харис Биг-Уотър, който бил по-млад с 5 години от Джейн, поискал ръката й. Остин, вероятно неочаквано дори за самата себе си, се съгласила. На следващия ден обаче тя променила решението си и развалила годежа. Човек може само да гадае за причините, които подтикнали Джейн да оттегли съгласието си. Харис щял да й осигури финансов комфорт – семейство Биг било доста богато. Но, както изглежда , Остин просто не изпитвала нежни чувства към него. Така официално Джейн била сгодена за една вечер.
Изследователите на творчеството и живота на писателката имат различни хипотези защо тя никога не се оженила. Сред тези версии има доста провокативни и обидни – например, че Джейн всъщност повече се интересувала от жени, отколкото от мъже, и изпитвала нездраво влечение към сестра си. Но няма факти в подкрепа на подобни догадки. Касандра, между другото, също не се оженила – близките й предполагали, че от уважение към паметта на своя мъртъв годеник, който умрял от треска през 1797 г. по време на военна експедиция.
Най-вероятно, когато Джейн най-накрая успяла да спечели първите пари от издаването на своя книга, тя да се е убедила, че може да се издържа сама. Така бракът заради издръжка и финансова стабилност просто й станал безинтересен. Хонорарите, които с времето се увеличавали, й позволили да живее спокойно и да не виси на врата на роднините си.
Не може да се каже със сигурност, че Остин би спряла да пише, ако се била омъжила и, да речем, съпругът й бил настоял. Но може би Джейн не виждала смисъл да поема рискове: в крайна сметка така се разпореждала с живота си по своя воля.
Въобще, Остин била жена, доста извън рамките на времето си, талантлива и със стремеж към независимост. Нейното единствено продължително и истинско увлечение, голямата й любов, била литературата. И в това тя преуспяла.
–
