Като начало, пояснявам, под Европа, разбирайте Европейския съюз. Покрай вече одобрените 4 вида насекоми за употребата им като храна в ЕС, респективно и у нас, се завихри истинска „буря“, а именно – Защо се случва това? Бих искал да дам, повече яснота за механизмите на действие в ЕС, засягащи темата – нови храни и някои съществени разяснения относно политиката на съюза в тази посока.
Какво е нова храна?
Новата храна се определя като храна, която не е била консумирана в значителна степен в ЕС преди май 1997г. (когато влиза в сила първото законодателство за новите храни). Това може да бъде новоразработена, иновативна храна или храна, произведена чрез нови технологии и производствени процеси, както и храна, традиционно консумирана извън ЕС, например: плодове, зеленчуци, сокове, насекоми. В тази връзка е разработен е нов каталог на храните, в който са изброени продукти от растителен и животински произход, и други вещества. За определяне на критерия „значително потребление преди 15 май 1997г.“ се използва указанието „човешко потребление в значителна степен“, публикувано от Европейската комисия.
Какво е действащото законодателство по отношение на новите храни? Основни промени.
От 1 януари 2018г. е в сила новият Регламент (ЕС) 2015/2283 относно новите храни. Той отменя и заменя Регламент (ЕО) № 258/97 и Регламент (ЕО) № 1852/2001. Съгласно новия регламент новите храни подлежат на по-проста, по-ясна и по-ефективна процедура за разрешаване, напълно централизирана на ниво ЕС. Регламентът за новите храни има за цел да подобри условията, така че предприятията да могат по-лесно да доставят нови и иновативни храни на пазара на ЕС, като същевременно поддържат високо ниво на безопасност на храните за европейските потребители. Той ще предложи на европейските потребители ползата от по-широк избор от храни.
Какви са условията за одобрение? Безопасност.
Операторите в хранително-вкусовата промишленост, преди да пуснат нова храна на пазара на ЕС, трябва първо да подадат до Комисията онлайн заявление за разрешение. Едва след като Комисията е обработила заявление и е приела акт за изпълнение, който разрешава пускането на пазара на нова храна и актуализира списъка на Съюза, нова храна може да бъде пусната на пазара на ЕС. Новите храни трябва да бъдат подложени на единна оценка на безопасността, преди да могат да бъдат пуснати на пазара в ЕС. Новите храни не трябва да представляват риск за потребителя и не трябва да бъдат подвеждащи. Освен това те не трябва да се различават от конвенционалните храни и хранителните съставки, които са предназначени да заменят, по такъв начин, че нормалната им консумация да доведе до хранителни дефицити за потребителя.
Изясняване на статуса на новата храна
Операторът в хранителната промишленост отговаря за проверката дали храната, която ще бъде пусната на пазара, е нова храна. За да се изясни състоянието на новите храни, се препоръчва да се направи справка със списъка на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 като изменена консолидирана версия), както и с Каталога на новите храни на Европейската комисия. Каталогът на новите храни на Европейската комисия предоставя информация за статуса на новите храни на храни и съставки. От 01 януари 2018 г. съществува списъкът на Съюза, положителен списък, в който са изброени всички одобрени нови храни. Ако нова храна вече е включена в списъка на Съюза, тя може да бъде пусната на пазара при спазване на условията за употреба и спецификациите. Друга помощ за изясняване на статуса на нова храна са немските списъци на веществата („Deutschen Stofflisten“), които имат за цел да осигурят преглед на употребата на растения, гъби и водорасли в храните. В случай на съществуваща несигурност относно това дали храната е неразрешена нова храна, стопанският субект в хранителната промишленост може да се консултира с компетентния орган на държавата-членка, в която потенциално новата храна първо трябва да бъде пусната на пазара (= процедура на консултация съгласно чл. 4 от Регламент за новите храни (ЕС) 2015/2283). В Австрия, например, компетентният орган е Федералното министерство на социалните въпроси, здравеопазването, грижите и защитата на потребителите (BMSGPK). За определяне на статуса трябва да бъде предоставена съответната информация. За тази цел са определени процедурни стъпки за консултация, както и допълнителни изисквания за информацията, която трябва да бъде предоставена (Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/456). За България компетентният орган е БАБХ (Агенцията по безопасност на храните).
Разрешение за нова храна
Ако новата храна не е включена в списъка на Съюза, трябва да се представи разрешение до Европейската комисия в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за новите храни. При тази нова процедура държавите-членки са само информирани, оценката и разрешението са отговорност на Комисията и EFSA (Европейската агенция по безопасност на храните). EFSA публикува документ с насоки за кандидатстване и контролен списък за кандидата. По този начин производителят представя на Комисията, необходимите документи, както е определено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2469 за определяне на административни и научни изисквания за заявленията съгласно член 10.
Уведомление за традиционна храна от трети страни
Има улеснен пазарен достъп до ЕС за традиционни храни от трети страни. Нужно е обаче да се докаже безопасна история на употреба на дадена храна от поне 25 години извън ЕС. Но това се отнася само за растения, животни, микроорганизми, гъби, водорасли и клетъчни и тъканни култури. Ако няма възражения срещу нотификацията на традиционната храна, тя се вписва в списъка на Съюза с акт за изпълнение. В случай на опасения за безопасността е възможна процедура за разрешение с по-кратки срокове (член 16). EFSA също публикува насоки за нотифициране на традиционни храни от трети страни. Процедурата за нотифициране на традиционна храна е регламентирана в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2468.
Текущите заявления за разрешение за нова храна, както и за традиционна храна от трети страни биват преглеждани в Европейската комисия. Между 1997г. и 2014г. е имало около 170 заявления за разрешение в целия ЕС (7-10 заявления годишно). Досега около 90 нови храни са били разрешени за употреба.
Разрешените нови храни включват продукти, традиционно консумирани в страни извън ЕС, като семена от чиа (с високо съдържание на омега-3 мастни киселини) и храни, произведени с помощта на най-новите технологични иновации, като топлинно обработени млечни продукти, ферментирали с Bacteroides xylanisolvens (DSM 23964). Други примери включват „salatrim“ нискоенергийна мазнина, богато на DHA (докозахексаенова мастна киселина) масло от микроводорасли, плодов сок под високо налягане (който е пример за храна, получена от нови производствени процеси). говежди лактоферин (многофункционален протеин от семейството на трансферините), екстракт от ферментирал черен боб, масло от семена на Buglossoides arvensis – едногодишно тревисто растение, екстракт от хитозан от гъбите Agaricus bisporus и Aspergillus niger, масло, извлечено от калмари, фосфолипиди от яйчен жълтък, изсушени микроводорасли на вида Tetraselmis chuii, дрождени бета-глюкани и др. Тук може да откриете първоначалния и актуализираните списъци с добавените през годините нови храни в ЕС:
https://food.ec.europa.eu/safety/novel-food/authorisations/union-list-novel-foods_en
Какво е положението с насекомите като в храна в контекста на тези регулации?
Насекомите вече се консумират широко по света. В ЕС насекомите попадат в определението за нова храна като хранителни съставки, изолирани от животни. Части от насекоми (като крака, крила, глава и т.н.) също попадат в това определение. Новото законодателство пояснява, че и цели животни, като цели насекоми, ако не са консумирани в значителна степен от хората в ЕС преди 15 май 1997 г., те също попадат в определението за нова храна. В предишна моя статия (Насекомите като храна за европееца – готови ли сме за това?), подробно разглеждам въпроса с одобрените насекоми – критерии, предварителна оценка, спецификации за одобрение, приложение на насекомите в хранителни продукти.
Могат ли държавите-членки да одобряват или забраняват нови храни независимо от ЕС?
Не. Регламентът за новите храни определя хармонизирани мерки за разрешаване на нови храни, което означава, че след като даден хранителен продукт бъде одобрен за търговия в ЕС, той може да се продава във всяка държава-членка на ЕС. Въпреки това, държава-членка на ЕС може да спре или временно да ограничи пускането на пазара и употребата на всяка нова храна, ако смята, че представлява опасност за здравето съгласно предпазните разпоредби на Общия закон за храните. Органите на държавата членка трябва да информират Комисията, която след това провежда разследване на защитната мярка на държавата членка на ЕС. Ако се установи, че дадена храна представлява риск за потребителите, Комисията може незабавно да спре разрешението й за търговия в ЕС.
Защо Комисията преразгледа законодателството за новите храни?
Настоящите правила датират от почти 20 години. Оттогава технологичното развитие и научните съвети са се развили значително. Следователно, за да се намали текущата продължителност (средно 3 години и половина) на процедурата по разрешаване, правилата на ЕС трябваше да бъдат актуализирани. Предишна ревизия беше предложена от Комисията през 2008 г., но не можа да бъде постигнато споразумение между Съвета и Европейския парламент. Новите правила се прилагат две години от датата на влизане в сила на новия регламент (края на 2017г.) или от 2020г. Целта на новия регламент е да направи процедурата за разрешаване на нови храни по-проста, по-бърза и по-ефикасна, така че иновативната храна, която е безопасна за консумация, да може да бъде пусната на пазара по-бързо. Освен това разпоредбите за защита на данните ще спомогнат за защитата на интересите на компаниите, които произвеждат нови, иновативни продукти, и следва да спомогнат за насърчаване на иновациите в хранителния сектор.
автор: доц. Данаил Таков (ИБЕИ–БАН)
