Според Марк Дени, биолог от Станфорд, лимитът на човешката бързина е 9.48 секунди за 100 метра, или 0.10 секунди по-бързо от настоящия световен рекорд на Юсейн Болт.
През 2008г, Дени е изчислил тази скорост като е проучил резултатите от състезанията по 100 метра бягане при мъжете, датиращи още от началото на 20-ти век. Той вкарал годишните рекорди в графика и използвал компютърни програми, за да намери уравнение, чиято крива да се доближава до данните, които е събрал. Кривата показала, че в бъдеще човекът няма да може да бяга това разстояние за по-малко от 9.48 секунди. „Все още не са стигнали максимума, но определено може да се види, че са много близо.“
Дени е използвал същия метод, за да изчисли максималната възможна скорост при чистокръвните коне и хрътките. Той е открил, че времената при конните надбягвания „Кентъки дерби“ почти не са мръднали от 50-те години, а при кучетата са стигнали своя максимум през 70-те.
„Ако погледнете други видове – онези, които развъждаме, за да бягат все по-бързо – ще видите, че не се получава. Няма причина да смятаме, че хората са по-различни от останалите животни и нямат ограничения.“
Статистическите модели обаче не вземат предвид механиката на бягането. Затова Питър Уейънд, професор по биомеханика в Южния методистки университет, е заложил на различен подход, за да отговори на въпроса.
Водещ експерт по придвижването при хората, Уейънд казва, че основният фактор, влияещ на скоростта, е това с колко голяма сила бегачите натискат земята с краката си. Когато атлетите бягат с постоянна скорост, те използват краката си като пого пръчки. Щом спринтьорът докосне земята, кракът му се сгъва и се подготвя да се разгъне отново. Когато той е във въздуха, кракът му се подготвя пак да докосне земята.
Когато бегачът докосне земята, 90% от силата му действа вертикално, за да го изтласка нагоре, докато само 5% го тласка хоризонтално. В това отношение, спринтьорите се държат подобна на супер топка – подскачат доста.
Тялото ни регулира по естествен начин колко бързо бягаме като промяна силата, с която удряме земята. Колкото по-голяма е тя, толкова по-бързи сме. Колко силно тогава човекът може да се изтласка от земята, докато тича?
През 2010г, Уейънд и четирима други учени пускат четирима атлета на бягащи пътеки с постоянна скорост и различни походки – напред, назад и с подскачане. При изследването си, те открили, че когато подскачаме, краката ни удрят земята с 30% по-голяма сила, отколкото при тичане, основно защото оставаме по-дълго във въздуха. Въз основа на тази информация, Уейънд и екипът му изчислили, че на теория, хората могат да тичат с максимална скорост 19.3 метра в секунда – това е при положение, че докосват земята с максимално възможната сила. Ако спринтьорът бяга с такава скорост, ще финишира на 100 метра за 5.18 секунди.
Но това не е всичко. При ново изследване, публикувано тази година, Уейънд е открил, че достигането на максимална скорост при тичане изисква баланс между оттласкването от земята с всичка сила и поддържането на достатъчно крачки в секунда. При оттласкването с максимална сила тичащият е по-дълго във въздуха, което забавя темпото, с което прави крачки. Оптималната комбинация е различна при всеки и зависи от размера на тялото, дължината на краката и скоростта на тичане. Няма универсална формула.
И така, каква е максималната възможна скорост, с която човек може да тича? Уейънд не се наема да даде точен отговор: „Науката не е добра в предричането на крайности. Минаването под 9 секунди за 100 метра определено е възможно, а може би и по-бързо.“
Но дори и с тази скорост ще сме много по-бавни от гепарда, най-бързото сухоземно животно, който може да измине 100 метра за по-малко от 6 секунди.
