Силно приспособимата червена лисица се среща в северното полукълбо и е смятана за най-широко разпространеното месоядно на планетата.
Но макар да е доста често срещана в много места по света, лисицата има невероятна способност: използва магнитното поле на Земята, за да ловува.
Червените лисици обикновено ловят малки гризачи и за разлика от повечето бозайници, могат да чуват нискочестотни звуци доста добре. Когато лисицата ловува, тя се заслушва и може да улавя най-леките шумове – включително звука на полевка, която рови в еднометровия сняг.
Дори когато не вижда плячката си, лисицата може да открие точното й местоположение. След това тя скача във въздуха и се приземява с муцуната надолу точно на правилното място. Учените обаче не смятат, че лисицата може да прави това само заради добрия си слух.
Ярослав Червени е изучавал две години червените лисици в Чехия и неговият екип е наблюдавал 84 лисици да правят почти 600 ловни скока.
Те открили, че животните се хвърлят по-често в североизточна посока и имат по-голям шанс да убият плячката си, ако скачат по оста – дори когато плячката е скрита от снега.
Когато се хвърляли на северозапад, наблюдаваните лисици убивали при 73% от опитите. Ако скачали в противоположната посока, успехът им бил 60%. Във всички други посоки, само 18% от скоковете завършвали с убиване на плячката.
Червени заподозрял, че лисиците може би използват чувствителния си слух и магнитното поле на Земята, за да изчисляват траекторията си.
Той описва способността на лисиците като „далекомер“. Докато лисицата проследява звука от невидимата плячка, тя търси подходящото място, където ъгъла на звука съвпада с посоката на магнитното поле на планетата.
Когато лисицата открие това място, тя знае точното разстояние до плячката си и може да изчисли колко далеч да скочи, за да я хване.
Ако учените са прави, червената лисица ще се окаже първото животно, за което научаваме, че използва магнитното поле, за да ловува и да изчислява разстояние.
Много животни – включително птици, акули и крави – могат да усещат магнитните полета, но те използват тази си способност, за да определят посока или позиция.
Учените не знаят как точно действа магнитното сетиво на лисицата, но Хинек Бурда от университет Дуйсбург-Есен в Германия има своя теория.
Той предполага, че лисицата вижда пръстеновидна сянка, която потъмнява, когато гледа към магнитния полюс. Според него, хищникът дебне плячката си и се движи напред към нея, докато сянката не се подравни със звука. Тогава, лисицата вече знае местоположението на мишената и скача.
