„За по-малко от две човешки поколения, популациите на гръбначните видове са намалели наполовина.“ Това е заключението на Световния фонд за дивата природа (WWF). Но какво означава това?
На всеки две години, WWF разглеждат 10 380 популации на 3038 вида бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. Тази година в доклада си те сравняват тези популации със статуса им през 1970г и се оказва, че днес са намалели наполовина.
„В доклада има много информация, която може да изглежда твърде сложна и неразбираема. Проста и ясна е обаче тенденцията, която виждаме – 39% от сухоземните диви животни ги няма, 39% от морските животни ги няма, 76% от сладководните животни ги няма – всичко това само за последните 40 години.“ – обяснява Джон Хоекстра, учен от WWF.
Ако вземем средната стойност на тези проценти, получаваме 51.3%. Дали това е абсолютно точен начин да пресметнем популацията на дивите животни не е важно. В действителност това са усреднени стойности, показващи промяна. Тенденцията е очевидна: дивите животни изчезват много бързо.
Коя е най-голямата заплаха за дивата природа? Експлоатацията на земните ресурси и унищожаването на хабитата.
Хората консумират повече ресурси и по-бързо, отколкото планетата може да възстановява. Необходими са ни една и половина планети, за да могат да ни издържат, но Земята е само една.
Най-големият и бързо разрастващ се проблем се оказва екологичният ни отпечатък. И по-специално горенето на фосилни горива – петрол, въглища и природен газ. През 1961г въглеродът е отговарял за 36% от екологичния отпечатък на човечеството върху природата. През 2010г обаче е 53%. Най-големите замърсители са САЩ и Китай, а Индия не изостава много след тях.
Данните от доклада на WWF са отрезвителни. Използваме ресурсите на нашата планета по начин, който скоро не само няма да може да покрива нуждите ни, но и много бързо унищожава хабитата на дивите животни.
