Алфред Велики

Алфред Велики е първият крал на Англия.

Той е роден през 849 г. в кралското имение Ванатинг и бил най-малкият син на Етелвулф, владетел на кралство Уесекс, и първата му жена Осбурга, както и по-малък брат на последователно управлявалите крале Етелбалд, Етелберг и Етелред.

Благодарение на дворцовото си възпитание, Алфред изучавал езици и произведения на древни писатели. Като дете по нареждане на баща си той пътувал до Рим (853 г.), където папа Лъв IV го помазал за бъдещ крал на Есекс.

Като дете Алфред се отличавал с разклатено здраве, но неукротим хакрактер. От малък се закалявал с военни упражнения и лов, като се стараел да не изостава от своите братя и възрастните воини. На млади години се сражавал в първите редици на войската. Към 20-годишна възраст, когато получил короната, вече бил смятан за опитен и смел воин. Станал крал на Уесекс през 871 г. след смъртта на по-големия му брат Етелред.

Алфред бил най-начетеният човек сред своите сънародници. Но в началото на царуването това му изиграло лоша шега: по-рано бил спечелил доверието на хората с храбростта си, ала щом станал крал, скоро загубил популярност. Причината била, че не уважавал знанията и опита на „витенагемот“-а, народното събрание, предшественика на английския парламент. Искал неограничена власт, за която чел в трудовете на римските писатели; измислял нововъведения, които старейшините не харесвали. Високомерието му било толкова голямо, че хрониките пишат

„… не удостоявал молителите с внимание и не ги приемал, за да изслуша оплакванията им, не помагал на слабите и не ги смятал за хора“.

В това саксонците видели опит за нарушаване на техните древни права и свободи.

Отначало Алфред претърпял няколко поражения от викингското племени дани, предшествениците на днешните датчани; след което успял да ги разгроми в няколко битки. После направил фаталната грешка да се успокои и разпуснал армията си. Даните се възползвали от това и през 878 година кралят им Гутрум възобновил пълномащабната война. Неговата армия нахлула в кралството и превзела Лондон.

За Алфред и неговата войска това било пълна изненада. Страната се парализирала от страх. Никой не можел да организира съпротива. Даните преминали през кралствата Уесекс и Есекс с огън и меч, като разгромили лошо организираните саксонски войски.  Напразно Алфред изпращал пратеници с изваден меч и стрела по градове и села, призовавайки хората да воюват. Само малцина се отзовали на призива му.

Алфред се оказал без войска, с малък отряд верни дружинници. Изправен пред такова масово дезертьорство, той разпуснал бойците си и свалил короната. Преоблякъл се като селянин и се оттеглил в отдалечено място в Съмърсетшир, при сливането на реките Парет и Таун, където за известно време го подслонил в колибата си местен рибар, без да знае кой е той. Налагало се сам да меси хляба си с брашното, което му давал гостоприемният домакин.

В това време даните опустошавали надлъж и нашир Англия. Никой не знаел какво се е случило с краля на Уесекс. Скоро западните сакси се убедили, че нашествието е по-лошо от твърдата, както им се струвало някога,  ръка на Алфред.

А самия него нещастията го научили да бъде по-смирен и мъдър. Летописите разказват, че един ден съпругата на рибаря поръчала на Алфред да наглежда хляба в пещта. Той обаче почиствал оръжието и забравил за хляба, който изгорял. Тогава ядосаната жена му се скарала строго, а той кротко и мълчаливо изслушал укорите й.

Междувременно около него постепенно се събрала малка дружина, която от време на време нападала даните. След шест месеца партизанска война той решил да излезе открито и да нападне датския главен лагер край Етандун (дн. Едингтън).

Историята разказва, че Алфред искал лично да проучи позицията на врага. Маскиран като странстващ музикант, той влязъл в лагера, като забавлявал датските воини със саксонски песни. После се завърнал благополучно.

На 5 май 878 години Алфред атакувал лагера на викингите откъм най-слабата му страна и на следващия ден превзел укреплението. Разбитите дани се скрили в цитаделата, която англосаксите обсаждали 2 седмици. Накрая датският крал Гутрум се съгласил да напусне Уесекс и да се покръсти. Алфред бил неговият кръстник по време на церемонията в Уедмор. Така, като цяло, нашествието на викингите било спряно.

Алфред покровителствал малцината учени, които останали в неговата държава, давал им почетни длъжности и ги насърчавал да се занимават с литература. Той попълвал недостига от такива хора, като канел книжовници от други страни. Сред неговите сподвижници били уелсецът Асер, от чиято хроника научаваме за събитията в живота му, саксът Йоан и франкът Гримбалд.

Самият той, сред многото държавни дела, намирал време за литературни занимания. Така, например, превел от латински, който език научил едва на 36-та година от живота си, труда на Боеций „Утешение във философията”. Прочутата „История“ на Беда Достопочтени в негова преработка станала в продължение на векове любимо четиво на образованите хора. Превел още много други книги и описания на далечни земи, басните на Езоп, съчинения на Августин Блажени и някои глави от Библията. По инициатива на Алфред през 891 г. започнало писането на прочут исторически труд – „Англосаксонски хроники“.

Последните години от живота си той посветил на планове за обединение на християнските държави срещу вражеските нашествия.

Крал Алфред умрял в Уинчестър, според „Англосаксонски хроники“ на 26 октомври 899 година. За славните му победи и държавнически деяния неговите потомци го нарекли Алфред Велики.