Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно превърнат в манастир) намираща се в софийския квартал Бояна, в подножието на Витоша. През 1979 г., църквата е включена като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. През 2003 г. е превърната във филиал на Националния исторически музей. Тук през 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест, които са прекрасен пример за паметници на българското средновековие.
Храмът има два етажа, от които първият има предназначението на крипта (гробница), а втория на семеен параклис, и попада под властта на феодала, от която някога е била част.
Църквата е преминала през няколко строителни етапа. В края на Х век е започнало изграждането на малка едноапсидна кръстокуполна църква с вградени подпори, формиращи вписан кръст. Към многостъпалните засводени ниши и арки са добавени и „вълчи зъби“, изградени от неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете. През ХІІ в. съоръжението е обновено. Век по-късно към западната част на старата църква е добавен притвор и малък параклис по идея на севастократор Калоян. Криптата е покрита с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“, докато параклиса е направен по подобие на първоначалната църква. Следващият строителен етап е към средата на ХІХ в., когато е достроено двуетажно преддверие наречено „Св. Никола и св. Пантелеймон“. Инициативата е на боянчани, които решили да вложат собствените си средства, за да направят църквата по-хубава. Достойно за възхищение, нали? Първоначално селяните искали да съборят старата църква и да построят нова, но втората съпруга на Фердинанд – царица Елеонора се намесила и предоставила на селяните друг терен, за да спаси църквата. По-късно в малкия парк към църквата по нареждане на Фердинанд са засадени северноамерикански секвои и други видове, които са редки за България. Когато през септември 1917 г., царицата умира тялото и е положено до южната страна на Калояновата църква. Боянците издигат паметник на убитите във войните за обединение на България техни съселяни пред църквата. До 1954 г., църквата е действаща.
Поглеждайки църквата, можете да станете свидетели на т.н. „живописен стил“, който представлява смесена зидария от бял камък и червени тухли. Всичко това е съчетано с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“. Същите декорации се срещат и в Търновските, Несебърските и Охридските български храмове.
Стенописите на храма датират от различни епохи: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.
Стенописите в Боянската църква имат слава по целия свят. Това са 240 изображения, втори живописен слой над оригиналния, нарисувани през 1259 г. Дело са на известната група художници от Средновековието познати като Боянския майстор, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Сред тях е и името на Димитрий Зограф. Севастократор Калоян и съпругата му Десислава били ктитори на храма. Това става повод техни портрети да бъдат изографисани на северната стена. Редом до изображенията на севастократора и неговата съпруга, стоят изображения на българския цар Константин Асен и царица Ирина, които се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Под портретите им са отбелязани титлите им: Калоян – севастократор и ктитор, Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.
Боянската църква е невероятен пример за българската народна психология, предаваща се през вековете. Уникална с многообразието си, както и дълбоката психологическа трактовка на образите, днес черквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. И определено си струва да бъде посетена.
Автор: Божидара Иванова
