Когато динозаврите ги няма, бозайниците излизат от скривалищата си.
Това е основната идея зад хипотезата, наречена „nocturnal bottleneck hypothesys”, предложена още през 1942 година. Според нея единственият начин бозайниците да са оцелели в свят, в който доминират динозаври, е като се укриват и спят през деня и стават активни нощем.
Учените отдавна смятат, че най-ранните предшественици на бозайниците са били нощни животни и скорошно проучване (от ноември 2017 година), публикувано в „Nature Ecology & Evolution Journal” ни предоставя вероятния период, през който млекопитаещите са станали активни през деня.
Учените открили, че първите бозайници, които имали известна активност през деня, са се появили преди около 65,8 милиона години – само 200 000 години след изчезването на динозаврите. Най-вероятно именно те са предшественици на говедата, ламите и хипопотамите, твърдят учените.
„От гледна точка на еволюцията период от 200 000 години е почти нищо. Може да се разглежда като веднага“ – твърди Той Маор от университета в Тел Авив, който е и водещият автор на статията, публикувана в „Nature Ecology & Evolution Journal”.
Освен това, учените смятат, че първите бозайници, които са били изцяло дневни същества, са се появили преди 52.4 милиона години – 13 милиона години след изчезването на динозаврите. Сред тях са били и маймуните.
Използвайки компютърни програми, Той Маор и колегите му въвеждат информация за 2415 вида бозайници, посочвайки дали те са активни през деня, през нощта или през цялото денонощие. Анализът дава информация и за предшествениците на животните и показва колко тясно са свързани видовете помежду си.
„Представете си го като един атлас. Показваме всички съвременни видове бозайници и всеки един от техните предшественици е посочен върху картата. Нашият алгоритъм ни показва дали древните животни са били нощни или дневни“.
В техния набор от данни присъстват 91% от всички видове бозайници. Около 60% са изцяло нощни като прилепите, фенекът и четирипръстия таралеж. 26% са изцяло дневни като източна сива катерица, жирафите и хората. Останалите са категоризирани в групата, в която попадат животните, които са както дневни, така и нощни. Сред тях са звездоносата къртица, заекът подземник и ондатрата.
Макар тези проучвания да са вълнуващи, любопитни и изключително полезни, те имат своите недостатъци. Доказателствата на учените са индиректни, тъй като те използват съвременни бозайници, за да изучават древни, което невинаги дава точни резултати. Без да са наясно с поведението на древните животни, учените биха могли да пропуснат важни следи.
Източници:
nytimes.com
all-that-is-interesting.com
