Като повечето деца, Маргарет Ловат е израснала с истории за говорещи животни. „Имаше една книга, която майка ми ми даде, Мис Кели се казваше“ – спомня си тя с искра в очите. „Разказваше се за котка, която можеше да говори и да разбира хората. У мен остана това съмнение, че може би наистина е възможно.“
За разлика от повечето деца обаче, Маргарет не оставя зад гърба си историите за говорещи животни, когато пораства. На 20 тя живее на карибския остров Сейнт Томас, където те придобиват ново значение. На Коледа през 1963г, нейният зет споменава за тайна лаборатория на източния край на острова, където учени работят с делфини. Тя решава да посети лабораторията в началото на следващата година. „Бях любопитна“ – спомня си Ловат. „Шофирах до там, надолу по кален склон, където имаше скала с голяма бяла сграда.“
Ловат е посрещната от висок мъж с рошава коса, разкопчана риза и с цигара в устата. Името му е Грегъри Бейтсън – един от големите умове на 20-и век и директор на лабораторията. „Защо си дошла тук?“ – пита я той.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
