През ХІХ-ти век, след като достигали 8-годишна възраст, момчетата от аристократични семейства отивали да живеят в училищните пансиони. А какво правели техните сестри?
Те се учели да смятат и пишат – първо с бавачки, след това с гувернантки. Прекарвали по няколко часа на ден, прозявайки се отегчено и гледайки през прозореца хубавото време, подходящо за езда. В стаята имало маса или чин за ученичката и гувернантката, шкаф с книги, понякога черна дъска. Входът в учебната стая често бил директно от детската.
Бавачките били обожавани, но гувернантките рядко се ползвали с любовта на семейството. Може би защото бавачките избирали своята съдба доброволно и оставали при семейството до края на живота си – а гувернантката се залавяла с тази професия по неволя. Най-често гувернантки ставали образовани момичета от средната класа, дъщерите на професори и чиновници без особени доходи. Те били принудени да работят, за да помогнат на разореното си семейство и да спечелят пари за някаква зестра. Понякога дори дъщери на аристократи, които били загубили състоянието си, се принуждавали да станат гувернантки. За такива момичета унижението на тази позиция било пречка да получат поне малко удоволствие от работата си. Те били много самотни и слугите се стараели всякак да изразят презрение към тях.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
