Римският император Нерон Клавдий Друз Германик Цезар (37–68 г.), който управлявал 13 години и 8 месеца, влязъл в историята като един от най-жестоките владетели на света. В паметта на своите потомци той останал похотлив развратник, убиец на собствената си майка и подпалвач на Рим.
Този негативен образ се формирал още в древността благодарение на римските писатели Тацит, Светоний и Касий Дион. Две хилядолетия трябвало да минат преди някои историци да си зададат въпроса: ами ако Нерон е наклеветен? Поводи за такива размисли има…
За своето издигане Нерон бил задължен на майка си Агрипина, жадна за власт, амбициозна и жестока жена. След като станал император, неговата власт била само номинална. Агрипина управлявала всичко и всички с помощта на жесток терор. Всеки, който й бил неприятен, умирал.
А самият Нерон мечтаел неговото управление да бъде символ на мир и справедливост. И говорел за това съвсем искрено. Още от детството си бил любител на поезията, живописта и театъра, дружил с актьори и съчинявал стихове. Самият Светоний държал в ръце „таблички и тетрадки с най-известните му стихотворения, написани от собствената му ръка“. Освен това Нерон вземал уроци по пеене и смело представял пред публиката свои вокални композиции. Славел се като покровител на изкуството.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
На кого се дава титлата Цезар и какво значи?
Октавиан Август – историята на първия римски император
Но синът на предишния император Клавдий – Британик, бил жив и това правело властта на Нерон нестабилна. Историците твърдят, че императорът заповядал той да бъде отровен по време на пиршество. Британик страдал от епилепсия и когато го изнасяли от пиршеството, Нерон успокоявал всички, че това вероятно е епилептичен припадък.
Но някои изследователи се съмняват, че Британик е бил отровен и допускат, че това е измислица. Историята с отравянето е позната от Светоний и Тацит, но те я описват 50 години по-късно, когато вече всички хулят Нерон. А самите съвременници на събитията – Сенека, Петроний, Виндекс, Плутарх, не споменават такова нещо. Те обвиняват Нерон, че убил майка си Агрипина – но не и Британик.
Всъщност, ако Нерон искал да се отърве от Британик, защо би направил това на пиршество пред всички? Нали спокойно можел да го командирова в далечна провинция и там да му изпрати убийци?
Освен това, Тацит пише: „Едва Британик докоснал чашата с устни, се прекъснали гласът и дишането му“. Но химиците и токсиколозите са единодушни: „Римляните не познавали толкова бързодействаща отрова“. Според лекари: „Моменталната смърт на Британик е много подобна на аневризма на сърцето, често наблюдавана по време на епилептични припадъци“. Освен това, никой не оспорвал сериозно правата на Нерон върху трона. Тогава все още римляните обичали своя млад император, а и в началото на неговото управление Рим процъфтявал.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Византийската империя – възход и падение
История на хуните и Хунската империя
Легендата твърди, че Нерон убивал заради удоволствие. Но има някои съмнения по този въпрос. Достатъчно е да се каже, че императорът имал намерения да премахне смъртното наказание в армията, да промени правилата на гладиаторските битки така, че гладиаторите да не се бият до смърт. Да, когато изпадал в панически пристъпи на страх, той наистина убивал – но не и за удоволствие.
Жестокостите на майка му ужасявали Нерон и той се опитвал да ограничи безкрайната й власт. Но цинизмът на Агрипина не знаел граници. Като се опитвала да запази влияние върху сина си, тя дори извършила кръвосмешение, като правила секс с него.
Развратът й не останал незабелязан и скоро цял Рим се възмутил от тази греховна връзка. Нерон заповядал на майка си да напусне двореца и да отиде да живее в луксозната вила „Антония“. Ала смирението не било присъщо на Агрипина. Тя започнала интриги и подготовка за заговор. Но Нерон я изпреварил и й изпратил убийци.
Този път никой от историците не се опитал да обвини Нерон. Самите римляни, които остро осъдили кръвосмешението, изобщо не се възмутили от новината за убийството на Агрипина. Напротив, Сенатът дори поздравил Нерон за смъртта ѝ.
Главен обвинител за огромния пожар през 64 г. и може би най-голямата катастрофа на „вечния град” в цялата му многовековна история, е също Тацит. Според неговата версия, веднъж след грандиозно пиршество Нерон наредил Рим да бъде подпален от четири страни, а самият той се радвал на „големите пламъци, напомнящи рухването на Троя“.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Римската империя за последен път заедно
Но е точно доказано, че когато избухнал пожарът, който бушувал 5 денонощия, Нерон не бил в Рим. Той се намирал на крайбрежието, в селището Антия, което е на 50 км от столицата. Освен това, как Нерон, страстен колекционер на безценни съкровища, можел да подпали града в подножието на двореца си, натъпкан с всевъзможни ценности? В крайна сметка, изгорял и собственият му дом.
Интересно е и отношението на римляните към случката. След пожара те с ентусиазъм поздравили Нерон, който бил потънал в печал и тъга. Ако населението било убедено във вината на императора, дали наистина биха го приветствали?
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Християнизирането на Римската империя
Весталките – жените с най-много права в Римската империя
Първият заговор срещу Нерон, подбуден от Пизон, един от близките съратници на императора, бил разкрит. За отмъщение той пролял потоци кръв. Сред многобройните му жертви били Петроний, Трасей, Сенека, Лукан.
Непрекъснатите екзекуции обаче не спирали враговете на Нерон. Събитията се развили много бързо. Сенатът и преторианската гвардия се обявили против него. Това било решаващо.
Нерон знаел, че вече го търсят, за да го екзекутират. Заповядал да му изкопаят гроб и, докато гледал копачите, повтарял от време на време: „Какъв велик художник умира!“ Когато преследвачите вече били наблизо, забил меч в гърлото си. Според друга версия, помолил освободения негов роб Фан да го убие. Така приключил краткият му, но много бурен живот.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Забравената история: Потулената истина за Спартак – синът на Родопите
Децимация – най-бруталното наказание в римските легиони
8 невероятни причини за краха на Римската империя
Пуническите войни – битките между Римската република и Картагенската империя
Историята и империята на Александър Македонски
Най-важната битка във войната между Картаген и Римската империя
