Още

    Най-важната битка във войната между Картаген и Римската империя

    Както знаем от уроците по история в училище, в разгара на Втората пуническа война (218-201 г. пр. Хр.) в Италия нахлува армията на Картаген, предвождана от Ханибал. Но на малцина е известно, че скоро след това навлязла още една картагенска армия, предвождана от брата на Ханибал – Хасдрубал.

    През втората половина на юни 207 г. пр. Хр. армиите на римските консули Клавдий Нерон и Ливий Салинатор настигнали Хасдрубал при река Метавър в Северна Италия, недалеч от днешния град Римини. Предстоящата битка трябвало да реши съдбата на цяла Италия – ако Хасдрубал успеел да разбие обединената римска армия и да се съедини с войската на Ханибал, Рим го чакали тежки времена. Ала този път римляните се подготвили, както трябва – за разлика от 217 г. пр. Хр., когато претърпели тежко поражение при Тразименското езеро, и от 216 г. пр. Хр., когато почти цялата им 90-хилядна армия била унищожена в битката при Кана.

    Армията на Хасдрубал едва ли наброявала повече от 25 хиляди войници. За свое ударно звено той смятал отряда слонове – 10 животни, които неведнъж осигурявали победа за картагенците. Но сега те били твърде малко според древните стандарти.   

    По времето на битката при Метавър римската армия вече се била оформила като ефективна военна организация. През 207 г. пр. Хр. римляните имали 15 легиона с общ брой над 80 хиляди души. Към това трябва да се добавят и отрядите на италианските съюзници, много от които приели римската военна традиция и изпратили на помощ корпуси с подобна организация и въоръжение. Кавалерията на римляните традиционно била от второстепенно значение (това положение ще остане до края на ІV в. сл. Хр., тоест, още 600 години!).

    Числовото превъзходство на римляните им позволявало да се чувстват господари на ситуацията. Но то тепърва трябвало да бъде реализирано – Ханибал вече многократно бил доказал, че само количественото предимство не е достатъчно, а е необходимо още нещо: способността да го използваш правилно.

    Битката се провела на трудна, пресечена местност. Левият фланг на римляните, зает от кавалерията, се опирал в река Метавър, а десният бил отделен от врага с верига труднопроходими хълмове. В центъра и вляво били основните сили под командването на консула Салинатор, вдясно – елитният отряд на Клавдий Нерон (не императорът, този е друг Нерон).

    Хасдрубал построил армията си по подобен начин: крайният десен фланг заела кавалерията, до нея испански отряди – най-силната част на картагенците, в центъра лигури със слоновете пред фронта, а на левия фланг били келтски контингенти – най-слабите отряди, чиято единствена задача била да предотвратят пробив на Клавдий Нерон през хълмовете.

     

     

    Битката при Метавър. Снимка: Уикипедия

    Битката започнала още преди картагенците да се построят за бой. Нападнати от вражеска кавалерия и обсипани с дротици, те били принудени да се бият при неблагоприятни условия. Първата фаза на боя се провела изцяло в центъра и на левия им фланг. Въпреки умората и неблагоприятната позиция, воините на Хасдрубал се сражавали отчаяно – изиграли роля особеностите на военната организация на картагенските войски, в които харизмата и лидерските качества на водача играели важна роля. Испанските ветерани на Хасдрубал били готови да умрат за него, вместо да побягнат.               

     

    Ето как Тит Ливий описва случващото се в центъра на бойното поле: „Битката се превърна в ожесточена сеч: тук се струпа голяма част от римската пехота и конница, тук се биеха испанците, стари и опитни противници на римляните, тук се стекоха лигурите, смели и упорити воини“. И все пак, Хасдрубал не успял да принуди римляните да отстъпят; дори въвеждането в боя на последния му аргумент – слоновете, не променил хода на сражението

     

    Докато в центъра кипяла ожесточена сеч, Клавдий Нерон и хората му се опитали да изкачат хълмовете, които ги отделяли от вражеската линия. Но всичко било напразно: височините се оказали непристъпни; дори нямало нужда келтите да ги отбраняват.

     

    Снимка: Уикипедия

    Тогава Клавдий взел няколко кохорти, заобиколил хълмовете и картагенската линия отзад и нападнал в тил левия фланг на Хасдрубал.

    Тази неочаквана дори за самите римляни помощ се оказала решаваща – въпреки всички усилия на Хасдрубал, линията на неговите войски започнала бързо да се срива. Испанците и отчасти лигурите се сражавали до последно, но келтите избягали при първите признаци на опасност. Хасдрубал, виждайки, че нещата вървят зле, извършил смела, но безразсъдна постъпка: не желаейки да изостави хората си, той се врязъл в пълен галоп сред неприятелската пехота и загинал. Римската победа била пълна.                         

     

    Това било най-голямото поражение на картагенците след нахлуването им в Италия.  Втората картагенска армия била напълно унищожена, заедно с надеждата за победоносен ход на войната. Дори прехвалените слонове не помогнали на картагенците. В описанието на битката при Тит Ливий се появява следният фрагмент: „Първият натиск на слоновете разстрои предните редици на римляните и те леко отстъпиха, но тъй като битката ставаше все по-свирепа, а виковете все по-силни, беше все по-трудно да се управляват слоновете. Те се втурваха наоколо, без да разбират къде са своите, а къде – враговете, и приличаха на кораби със счупени кормила„.

    Повечето от животните били убити от самите им водачи веднага, щом започнали да излизат извън контрол. За целта всеки водач имал специален чук и длето, което забивал в основата на черепа на слона, ако имало опасност животното да се разбеснее, защото в този случай то представлявало много по-голяма опасност за своите войски, отколкото за врага. Няколко слона били пленени от римляните – с тях украсили тържествата в чест на победата.

    Така битката при река Метавър съживила в сърцата на римляните надеждата за обща и голяма победа. След десетина години изтощителна война мъжкото население на Рим, годно за военна служба, било намаляло наполовина. А всички надежди на Картаген за победа в Италия умрели с Хасдрубал.

    Битката при Метавър, е слабо известна за широк кръг читатели, оставайки завинаги в сянката на големите (и безплодни) победи на Ханибал. Въпреки това, тя е може би най-важната във войната. 

    Заслужава да се отбележи, че Хасдрубал, макар да бил майстор на маневрите и отличен тактик, не разполагал с достатъчно широко стратегическо мислене. Дори на тактическо ниво Нерон се проявил блестящо – маневрата му с кръговото движение около хълмовете решила изхода на битката, която се превърнала в една от най-гръмките победи на римското оръжие; това не се било случвало от много години. Гъвкавостта в мисленето, разумният риск и правилната оценка на ситуацията направили Нерон ковач на тази победа, което с основание било отбелязано от самите негови съвременници.

     

    Много скоро Рим щял да стане владетел на света. И битката при река Метавър завинаги ще остане като поучителен пример на бъдещите пълководци за умело преразпределение на силите в условията на пряк контакт с врага.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови