В Куинсланд, Австралия, е незаконно да притежавате заек за домашен любимец, освен ако не сте вълшебник. Защо? Защото за последните 150 години зайците са предизвикали екологична катастрофа в Австралия.
Липсата на сезони и огромните площи с ниска растителност са превърнали континента в идеален дом за зайците. Те обожават Австралия толкова много, че са унищожили 2 милиона акра растителност във Виктория, преди да дори да бъдат забелязани в друг щат.
Днес повече от 200 милиона зайци населяват 6.5 милиона кв.км. от Австралия. Ако ви се струва доста, трябва да знаете, че преди е имало три пъти повече зайци.
Кратка история на зайците в Австралия
Зайците се устройват в Австралия в края на 18-и век, когато Първият флот – 11 кораба с престъпници, основали първото европейско селище на континента – ги докарва с храната през 1788г.
През 1840-те, много хора отглеждали зайци, като в съдебни записки често се откриват случаи на кражби на зайци. Пухкавите животни стават част от диетата на колонизаторите и фермери ги отглеждат в каменни ограждения. Това обаче не ги спира и скоро зайците се разпространяват навсякъде.
Според историята, през октомври 1859г земевладелец на име Томас Остин внася 24 европейски заека от Англия и ги пуска в гората с цел да бъдат преследвани като дивеч.
Остин обичал да ловува в Англия и когато се преместил в Австралия, бил разочарован, че нямало по какво да стреля. Затова кара племенника си да му изпрати от Англия 12 сиви заека, 5 диви заека, 72 яребици и малко врабчета, надявайки се да оживи малко местността.
Племенникът на Остин обаче не успява да открие достатъчно сиви зайци, затова изпраща и домашни зайци. Някои биолози смятат, че това е причината популацията да експлодира – когато двата вида зайци се чифтосали, появил се хибриден вид, виреещ идеално в условията на Австралия.
И дивеч се появил. Десет години след като Остин пуска зайците в гората, те са толкова много, че австралийците убиват по 2 милиона – всяка година – без това да засегне особено популацията им.
Екологичен кошмар
Размножаването на тези зайци наистина е нещо невиждано: експерти казват, че това е най-бързото разпространение на бозайник в историята.
Това обаче си има своите екологични последствия. Макар и огромна, Австралия не е особено подходяща за земеделие. Малкото годна за отглеждане на култури земя, зайците опустошават, за да оцеляват.
Зайците пасат по навик, а когато са наистина много, унищожават зелената покривка и вятърът отнася плодородния слой почва.
Това е важно, защото ерозията на почвата влияе на способността й да абсорбира вода, както и на растителността да се възстанови. С изчезването на пасищата пък намаляват и популациите на овце и крави. Зайците са много добри в намирането на семената и младите стебла и ги изяждат до толкова, че растенията след това са неспособни да се възстановят.
Фермерите започват да водят добитъка си по-далеч, за да може да пасе, но това пък води до проблем с изтощаване на почвата. Всичко на всичко, проблемът на Австралия със зайците нанася щети на земеделието за милиарди.
Но катастрофата не засяга само земеделието. Биолози приписват на зайците изчезването на растението ефемофилия и различни австралийски дървета.
Местни животни като свиненогият бандикут и обикновения торбест бандикут вече са изчезнали. Защо? Защото са търсели същата храна като зайците, но не са могли да се конкурират с числеността им.
Намаляване на заешката популация
Дълго време австралийците разчитат на два начина за справяне със заешкия проблем: ловят ги с капани и ги стрелят. Но през 1901г правителството решава, че чашата е преляла.
Започва изграждането на три огради против зайци с надеждата те да предпазят пасищата на Западна Австралия. Минават шест години и през 1907г повече от 3200км огради пресичат континента.
Първата ограда, дълга 1831км, се спуска вертикално надолу по цялата западна страна на Австралия и все още е най-дългата непрекъсната ограда в света. Втората се разклонява от първата на 1165км до южното крайбрежие, а третата ограда се простира хоризонтално 260км.
Въпреки всички тези усилия, начинанието е неуспешно. Твърде много зайци успяват да преминат, преди австралийците да завършват оградите, а онези, които не са успели, просто копаят тунели под земята.
Тогава австралийското правителство решава да прибегне до драстични мерки: пускат заразата миксоматоза върху заешката популация.
Болестта засяга само зайците, като води до образуването на тумори по кожата и слепота. Особено ефективна е, като заразените зайци умират след 14 дни.
За две години заразата редуцира популацията на зайците в Австралия от 600 милиона на 100 милиона.
Но природата винаги намира начин. Останалите зайци продължават да се множат и достигат 200 милиона, като днес болестта засяга само около 40% от тях.
Домашните зайци обаче не развиват същия имунитет. Понеже правителството не разрешава на ветеринарите да ваксинират домашните зайци, много деца се сбогуват с домашните си любимци.
В крайна сметка заешката популация в Австралия е в пъти по-малка отпреди, но продължава да е сериозен проблем за страната.
