Въпреки тъгата, която показва лицето на Мона Лиза, тя безспорно е усмихната, това сочи ново проучване.
Изследователи показват на 12 души оригиналния портрет на „Мона Лиза“, както и 8 допълнителни версии, в които има промени в устните- били са разширени или леко обърнати.
Оригиналът и всички „положителни“ изображения на „Мона Лиза“ са възприети като „щастливи“ в почти 100% от случаите, споделят изследователите.
Портретът на „Мона Лиза“, нарисуван от Леонардо да Винчи между 1503-1507 г., е известен със своята „емоционална неяснота“, според английският есеист Валтер Патер. „Мона Лиза“ разкрива „обещание за безгранична нежност“, но може да се възприеме и като „зловеща заплаха“, когато очите на зрителя се задържат върху нея, казва Патер.
По същия начин, английския историк на изкуството Енрст Гомбрих пише, че „понякога тя изглежда сякаш се подиграва с нас, след което, като че ли отново долавяме тъга в усмивката ѝ.“
За да стигнат до дъното на мистерията „Мона Лиза“, изследователите в проучването са попитали участниците дали тя е тъжна или щастлива и са оценили увереността в отговорите им.
„Беше изненадващо да открием, че оригиналната „Мона Лиза“ почти винаги е виждана като щастлива“- казва старшият изследовател Юрген Корнмайер, учен от института на психологията и психичното здраве във Фрайбург, Германия. „Това поставя общото мнение на историците, занимаващи се с изкуство под въпрос.“
В първите два експеримента, в които участниците са видели оригиналната „Мона Лиза“ и 8 допълнителни версии в случаен ред, хората оценили щастливите лица по-бързо и точно, отколкото тъжните.
„Като че ли мозъкът ни е пристрастен към положителните изражения на лицето“- казва един от водещите изследовател на проучването- Емануела Лиаси. Лиаси е учен в Института за психология и психично здраве.
Изненадващо, когато съседните изображения са по-тъжни, хората са склонни да възприемат дадено изображение като „тъжно“, с изключение на оригиналната живопис.
„Данните показват, че нашето възприятие, дали нещо е тъжно или щастливо, не е абсолютно, а се адаптира към околната среда с изумителна скорост“- казва Корнмайер.
Изследователите планират да продължат изследванията чрез сравняване на възприятията на широката общественост и на хора, които имат аутизъм или психични разстройства.
„Нашите сетива имат достъп до ограничена част от информацията от околната среда, например защото един обект е частично скрит или лошо осветен“- казва Корнмайер. „Мозъкът следва да използва тази ограничена и често двусмислена информация, за да изгради един образ на света, най-близък до реалния.“
Изследването е публикувано онлайн на 10 март (петък) в списание „Научни доклади“.
