На 1 юни 987 г. на събор в Санлис за крал на Западно-Франкското кралство бил избран Хуго Капет. Това събитие белязало нов етап във формирането на средновековна Франция: Каролингите напуснали сцената и на тяхно място дошъл по-енергичен представител на нов род.
Трябва да се знае, че в Ранното Средновековие не използвали общи имена за съответните родове. В случая предците на Хуго Капет били наричани Робертини в чест на Роберт Силния, маркграф на Нейстрия и граф на Париж, който в средата на ІХ век значително укрепил позициите си и станал един от най-големите васали на краля на Западните франки. Въпреки това, дори през XIII век много противници на династията настоявали, че Хуго Капет е с незнатен произход – син на месар.
Предците на Роберт Силния притежавали сърцето на историческата родина на племето на бургундите – мястото на събитията от легендарната „Песен за Нибелунгите“, които се развиват в град Вормс и околностите му. Около 840 г. Роберт Силният решил да се премести в Нейстрия и да служи на бъдещия крал на Западно-франкското кралство Карл Плешивия. Монархът предоставил на Роберт земи в Шампан. Като кралски наместник той значително усилил влиянието си в областите Анжу, Турен и Мейн. Бракът с дъщерята на графа на Тур, Аделаида, го сродил с император Лотар. После участвал в успешен бунт, който му донесъл титлата херцог, както и земи между реките Сена и Лоара. Яростната и отчаяна борба срещу викингите също издигнала авторитета на Роберт Силния, но през 866 г. той загинал на бойното поле.
С годините властта на Каролингите отслабнала в цялата бивша империя на Карл Велики. Родът на Капетингите бил продължен от синовете на Роберт Силния: Ед и Роберт. Ед се прославил по време на героичната защита на Париж сещу викингите от ноември 885 до ноември 886 г. Но крал Карл Дебели предпочел да плати на викингите, докато Ед и армията му отблъсвали една след друга вражеските атаки. Това допълнително подронило авторитета на Каролингите.
След смъртта на краля магнатите от северните провинции провъзгласили Ед за нов крал. На 29 февруари 888 г. той бил коронован в Компиен. Но година по-късно самият Ед трябвало да плаща откуп на викингите. Югът на кралството категорично не признавал властта на новия крал и Робертините не успели да се укрепят. Появила се цяла партия от привърженици на Каролингите, които помогнали на Карл III Простовати да се възкачи на трона на 28 януари 893 г. Въпреки това, преди смъртта си през 898 г. Ед помолил васалите си да подкрепят краля. Тази вярност дала на брат му Роберт титлата „Херцог на франките“.
Бъдещите Капетинги и Каролингите през целия Х век били в състояние на съперничество – понякога много явно и открито, понякога пасивно. През 911 г. Роберт тръгнал заедно с краля на поход към Лотарингия, след който Карл III започнал да се държи странно: той отнел редица земи и манастири от своя васал, без да му дава обяснения. Заради това влиятелните и могъщи поданици на монарха се разбунтували. През 922 г. Карл трябвало да бяга, а Роберт бил избран за крал. Но година по-късно новият монарх загинал в битка срещу беглеца при Соасон. През 936 г. Каролингите отново заели трона.
Хуго Капет е роден в семейството на наследника на крал Роберт – Хуго Велики, и Хедвига Саксонска. След смъртта на баща си той наследил маркграфството Нейстрия, както и титлата Херцог на франките. През 965 г. Хуго постигнал брату му Хенри да бъде избран за херцог на Бургундия без кралско съгласие. Така преди възкачването си на френския трон той успял да укрепи всички свои властови позиции, които неговите предшественици отдавна изграждали. Но за разлика от тях, Хуго Капет успял да създаде династия чрез прехвърляне на властта по наследство.
Капетингите заемали френския трон от 987-ма до 1328 година, а по странични линии – чак до 1848 г.
Прозвището си, което дало името на една от най-великите френски кралски династии, Хуго Капет получил, защото притежавал много манастири. „Капа“ на латински се нарича качулката, която абатите на католическите манастири са длъжни да носят.
–
