Всички знаем за Франкенщайн, Моро, Джекил, Браун и цялата им лудост, която изглежда сякаш е прекалена, за да има каквато и да е връзка с действителността. Както е в случая с повечето от статиите ни, оказва се, че реалността всъщност е по-странна от измислицата. Историята ни предлага достатъчно примери за луди учени, които някак са успели да проведат експерименти като тези.
3. Акри кожа
Представете си, че сте затворник в мрачен затвор във Филаделфия през 50-те години. Един ден съмнителна фигура с бяла престилка влиза през портите на затвора. По-късно минава покрай вас и изразява радостта си от това, че ви вижда, само че ви нарича „парче кожа“ и ви гледа като фермер, който зърва за първи път поле. Странно, нали?
20 години по-късно все още сте в проклетия затвор Холмсбург, оставени на милостта на д-р Албърт М. Клигман.
Ако някога сте получавали толкова лошо акне, че сте прекарали часове в интернет, четейки по темата, за вас Клигман може да е нещо като герой. Той е човекът измислил Ретин-А – едно от първите наистина ефективни лекарства срещу акне – както и кремът против бръчки Ренова.
Да се върнем към нашата аналогия. Все още сте затворник в Холмсбург и на вас ви е напълно ясно защо името на въпросният доктор се изписва в новините с инициала на презимето му – практика, запазена за онези, които са нарушили закона толкова жестоко, че не искате случайно да стане грешка с името. Причината за това е в начина, по който е постигнал резултатите си.
Срещу дребни парични възнаграждения, Клигман и неговите колеги извършват експерименти с „пасти за зъби, дезодоранти, шампоани, кожни кремове, почистващи препарати, течни диети, очни капки, пудра за крака и бои за коса“, често придружавани с гадни биопсии и болезнени процедури.
Обвитите с бинтове затворници толерирали процедурите, защото парите все пак са си пари, пък и не е като да са имали особено голям избор.
20 години след началото на експериментите на Клигман, външен човек най-после разкрива случващото се в затвора. Алън Хорнблум се натъква на живите мумии на доктора докато преподава английски на необразованите. Разбираемо шокиран, той си поставя за цел да покаже на света делата на Клигман. След години събиране на доказателства, той най-после издава книгата си „Акри кожа“ през 1998г.
2. Облъчване на тестисите
Годината е 1963 и сте в затвора (да… пак). Този път обаче сте подготвени. Планирали сте дръзко бягство с участието на 17 пълни с експлозиви пиняти и дървен кон, защото честно казано не ви пука какво ще последва. Уви, твърде късно е. Пазачите са пред килията ви и ви придружават до голяма стая, в която се намира гигантска рентгенова машина и някакво вибриращо легло с дупка за чатала. Под дупката има кутия с вода.
„За какво е водата?“ Нервно питате близкия асистент, който отговаря: „В нея потапяме топките ви, точно преди да ги облъчим с радиация.“
По дяволите!
През 1963г учените на чело на космическата надпревара от страната на САЩ и работещите в атомните централи са изправени пред проблем. И от двете страни работят едни от най-умните мъже в страната. Всеки от тези мъже обаче имал прикрепени за него чифт тестиси и мнозина били притеснени от големите дози радиация, на които били изложени астронавтите и работниците в атомните централи. Било необходимо да се определят ефектите от радиация върху тестисите. Но как може да стане това? Експерименти с животни? С трупове? Може би с доброволци, разбиращи напълно риска?
Хаха, разбира се, че не! Това би било твърде нормално. Учените предлагат по $25 на 130 затворници от Вашингтон и Орегон, казват им, че ще участват в експеримент за плодовитост и ще бъдат изложени на минимални дози радиация, еквивалент на обикновена рентгенова снимка. След което ги облъчват с шест пъти повече радиация.
Не е изненадващо, че затворниците не се зарадвали, когато тези „безобидни“ опити им докарват рак на тестисите, стерилитет и други кофти мутации. За тяхно съжаление по пътя им към възмездието срещнали сериозни пречки, имайки предвид, че през онези години на подобни експерименти не се гледало като на нещо чак толкова шокиращо. Да не говорим пък, че банда затворници с увредени тестиси нямали никакъв шанс срещу уважаваните учени и дори НАСА.
1. Експериментът със сифилис
Опитвате се да избегнете всяка ситуация, която може да ви срещне с лудите доктори. За целта отпътувате до страна, която не сте чували – например Гватемала – палите старата машина на времето и бягате до края на Втората световна война, когато всяка държава определено си има достатъчно други проблеми. За съжаление не успявате да се адаптирате към местната кухня и ви хваща рядкото щастие. Отивате при местния лекар, който кима разбираемо към ситуацията ви и ви моли да свалите гащите си, за да продължи с прегледа. Подчинявате се, но забелязвате малкия скалпел в ръката му.
Добре дошли в гватемалския сифилис експеримент. Насладете се на новата си колекция от какви ли не интересни възпаления.
През 40-те години венерическите болести представляват сериозен проблем за войниците и гражданите, а тогава все още никой не знае как да ги лекува с новите антибиотици. Америка се нуждае от начин да открие дали пенисът и пеницилинът ще се разбират добре. И се нуждае да го научи много бързо, преди народът й да е погинал от рисков секс.
Затова правителството изпраща най-лудите си медици от университета Джонс Хопкинс, оглавявани от д-р Джон Кътлър, да почовъркат малко болести. Между 1946 и 1948г (а вероятно и по-дълго време от това) те систематично заразяват нищо подозиращи гватемалски войници, проститутки, душевно болни и други граждани от „долната класа“ с гонорея, сифилис и други венерически болести, за да проверят как ще се разпространят и какво ще се случи. За целта използват ужасяващи методи, включително като порязват пенисите на пациентите си и разтриват раните със заразени тампони. След това наблюдавали и евентуално се опитвали да излекуват заразените от тях хора. Ама не е сигурно. Може би ако не забравяли или ако нямали нещо по-интересно за вършене.
Всичко на всичко, 1300 души са умишлено заразени със сифилис и други подобни болести, а около 5500 гватемалци участвали в експеримента директно или косвено. Само 700 от тези 5500 получили някакво лечение, а до края на 1953г най-малко 83 починали.
Когато през 2010г лъсва истината за експеримента, правителството моментално прави сърцераздирателно извинение към народа. Говорим за правителството на Гватемала. САЩ не показват особена реакция км новините, макар че делото за милиард долара, заведено от семействата на гватемалските жертви срещу Джонс Хопкинс говори достатъчно.
