В един от най-мрачните епизоди от историята ацтеките преживяват епидемия, която отнема живота на милиони. До голяма степен е прието, че всичко започва с пристигането на европейските изследователи, с които „идват“ и новите болести, за които ацтеките нямат имунитет. Милиони хора умират още при първата епидемия от вариола (едра шарка) през 1519-1520 година.
По време на следващата епидемия – 25 години по-късно, загиват между 5 и 15 милиона души. Местните започнали да наричат болестта „cocoliztli”, което означава „мор“ на езика на ацтеките науатъл.
След двете епидемии измира общо 80% от населението на ацтеките, а векове след това все още остават важни въпроси, на които няма отговор. Какво причинява тези опасни събития, които унищожават толкова много хора?
Днес обаче, изглежда учените имат отговор на този въпрос. Симптомите като треска, главоболие, кървене от носа, устата, а понякога дори и от очите, вероятно са били симптоми на салмонела. Повечето хора умирали около 4 дни след като се разболеят. Засегнати са големи области от Мексико, както и Гватемала и Перу.
Учените проследяват наличието на патоген на салмонелата след извършване на ДНК анализ върху скелетни останки на 29 тела, погребани в масивното гробище, известно като Teposcolula-Yucundaa и свързвано с така наречения от ацтеките мор. Те откриват наличие на бактерията „салмонела ентерика“ по зъбите на скелетите. Резултатите от изследването са публикувани в списание “Nature Ecology and Evolution“ през януари 2018 година.
Учените от “Max Planck Institute” в Германия споделят, че патогенът, който са открили, е причинявал треската и други симптоми, близки симптомите при тиф. Ацтеките лесно можели да се разболеят, консумирайки замърсена вода или храна.
ДНК-анализите са извършени чрез специален софтуер, който позволява на учените да проследят наличието на патогени. 10 от 29-те изследвани човешки остани били свързани със салмонела. „Морът от 1545-1550 година е един от многото епидемии, които засягат Мексико след пристигането на европейците и е втората от трите най-опустошителни епидемии, които са довели до най-много смъртни случаи. Салмонелата започва в стомаха, така че фактът, че открихме патогена по зъбите, предполага, че заболяването е заразило и кръвта на болните.“ – казва Åshild Vågene, която води изследването.
Учените предполагат, че е възможно да има и други смъртоносни организми, които да са повлияли за избухването на епидемиите в Мексико. Те са изследвали човешки останки от само едно гробище и засега не е сигурно дали патогенът е налице и в други райони, засегнати от епидемиите.
Дали пристигането на европейците е причината за възникването на епидемията от салмонела е друг въпрос, който остава без категоричен отговор засега. Въпреки това, историческите записи показват ясно, че европейците „носят“ със себе си няколко вида болести, на които ацтеките не са били изложени по-рано, като едрата шарка например.
Епидемиите от 16 век, които убиват милиони ацтеки, остават сред най-смъртоносните в човешката история. Два века преди това бубонната чума или „черната смърт“ причинява смъртта на 25 милиона западноевропейци – което е приблизително половината от населението по онова време.
