апр. 14, 2017
2968 Views

Откриха ли учените начин да изтриват лошите спомени

Автор:

Заличаването на нежеланите спомени е все още в сферата на научната фантастика, но изследователи от Weizmann Institute са успели да изтрият един вид спомени от лабораторни мишки.

В изследване, публикувано в сп. Nature Neuroscience, учените успели да изключват един невронен механизъм, посредством който страшните спомени се формират в мозъка на мишките. След процедурата, мишките възвърнали предходното си поведение (когато още не били изпитали страха), „забравяйки“, че преди това са били изплашени.

Един ден, това проучване може да помогне за премахването на травмиращи спомени при хората – например при хора, които страдат от посттравматично стресово разстройство (ПТСР). „Мозъкът е много добър в това да създава нови спомени, когато те са свързани със силни емоционални преживявания, като например удоволствие или страх“, казва ръководителят на научния екип – д-р Офер Ижхар. „Ето защо е по-лесно да се запомнят неща, за които сте загрижени – независимо дали те са добри или лоши. Но това е, също така причината травмиращите събития да бъдат запомнени за много дълго време, застрашавайки хората от развиването на ПТСР.

В проучването научните сътрудници д-р Одед Клавир (понастоящем изследовател към University of Haifa) и д-р Матиас Приге – и двамата част от лабораторията на Ижхар в департамента по невробиология, заедно с колегата си професор Рони Паз и дипломанта Айелет Сарел, изследвали взаимодействието между два отделни дяла на главния мозък – бадемовидното тяло (т.нар. амигдала) и префронталния кортекс.

Амигдалата играе ключова роля в контролирането на емоциите, а префронталният кортекс е отговорен най-вече за когнитивните функции и за съхранението на спомените в дългосрочната памет.

Предишни изследвания са показали, че взаимодействието между тези два дяла на мозъка способстват формирането и съхранението на лошите спомени, както и че тези взаимодействия са изложени на риск при хората, страдащи от ПТСР. В същото време,  конкретните механизми, стоящи зад тези взаимодействия, не били известни.

В новото проучване изследователите първо използвали генно модифициран вирус, за да маркират тези неврони на амигдалата, които комуникирали с префронталния кортекс. След това, използвайки друг вирус, учените поставили ген, който кодирал чувствителен към светлината протеин в тези неврони.

Когато насочили светлина към  мозъка, само невроните, съдържащи този светлочувствителен протеин, се активирали. Тези манипулации, принадлежащи към оптогенетиката (похват, изследван много задълбочено в лабораторията на Ижхар), помогнали на учените да активират само тези неврони на амигдалата, които си взаимодействат с кортекса, а след това успели да набележат невроните на кортекса, които получавали информация от тези светлочувствителни неврони.

Веднъж щом постигнали прецизен контрол над клетъчните взаимодействия в мозъка, учените започнали да изследват поведението: за мишките, които са по-малко страхливи, е по-вероятно да се впускат в приключения и изследване на околните места, отколкото останалите. Когато животинките били подложени на външни дразнители, предизвикващи страх, се появявала една силна вълна от взаимодействия между амигдалата и кортекса. За мишките, чиито мозъци проявявали подобно взаимодействие, било по-вероятно да запазят спомен за изпитания страх и изглеждали уплашени всеки път, когато чуели звука, който преди бил съпътствал плашещите външни дразнители.

И накрая, за да конкретизират как това взаимодействие спомага за формирането и стабилността на спомените, учените разработили иновативен оптогенетичен подход, чиято цел била да отслаби връзката между амигдалата и кортекса, използвайки серии от повтарящи се светлинни импулси.

И наистина – веднъж щом връзката била отслабена, мишките повече не демонстрирали признаци, че се страхуват, чувайки звука. Очевидно, намаляването на интензитета на взаимодействие между амигдалата и кортекса е успяло да дестабилизира или дори да унищожи спомена за страха.

Ижхар казва: „Нашето проучване се фокусира върху един фундаментален въпрос в неврологията: Как точно мозъкът преобразува емоция в спомен? Но един ден нашите открития може да помогнат да бъдат разработени по-добри терапии, съсредоточаващи се върху връзките между амигдалата и префронталния кортекс, за да могат да се премахнат симптомите на страха и да бъдат излекувани подобни типове разстройства.“

Категория:
Наука

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title